Най-великодушният

Братовият син на Калоян, Иван Асен II, заема търновския престол от 1218 до 1241 г. Макар и военните му начинания да са успешни, той поставя под скиптъра си обширни територии между Черно, Бяло и Адриатическо море главно чрез дипломатически ходове. Разменната монета в тези пазърлъци са обикновено собствените му бракове или сватбите на дъщерите му, чиито дамски прелести той явно умее да продава на добра цена. Сродяването с унгарския крал например му носи в зестра Белградската и Браническата област в днешна Сърбия, а с латинците в Цариград - настойничеството над малолетния им император.

България е отново най-силната държава на полуострова - добре администрирана, с процъфтяваща външна търговия, живееща в мир и изключителна верска толерантност. Българската църква е отново официално призната независима патриаршия.

Най-сериозният военен конфликт по време на царствието му е битката през 1230 г. с византийците от т.нар. Епирска държава - тогава Иван Асен задържа в плен техния император Теодор Комнин и аристократите му, но пуска на свобода хилядите обикновени войници. Този жест, а и мирната му политика изобщо, стават причина по-късно кончината му да бъде оплакана от всички - и от българи, и от гърци, и от останалите съседи.

Макар и родът на Иван Асен II да прекъсва скоро съществуването си като българска династия, мнозина негови членове вливат кръвта на Асеневци във вените на монарси, йерарси и висши аристократически фамилии, някои от които, например в Италия, имат живи представители и днес.

Най-трагичният

Цар Самуил ( 991- 1014 )

През 971 г., след едно опустошително нашествие на киевския княз Святослав, византийците превземат българската столица Преслав. Плененият цар Борис II е отведен в Цариград и лишен от императорския си сан, а брат му Роман - скопен публично за разтуха на тълпите. За император Йоан Цимисхи едва ли има някакво съмнение, че с българската държава е вече свършено завинаги.

Но не така смятат четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил, влиятелни феодали от Македония - твърде скоро те и освобождават окупираните източни земи, и изнасят военните действия в гръцките области. След смъртта на първите трима братя спасяването на потъващия държавен кораб ляга изцяло върху плещите на Самуил, който не прибира меча в ножницата цели четиридесет години. Зловещата схватка със следващия василевс Василий II се води дълго с променлив успех и е един от най-кървавите периоди в историята на Балканите.

Странно наистина, но в ония макбетовски времена, когато след поредица от щастливи военни походи България отново изглежда силна както преди, а Самуил разполага с всичко, за да се обяви за неин пълновластен господар - този благороден човек не само не узурпира короната, но и се отнася към царския род с поразителна лоялност. През 977 г., когато Борис II е вече мъртъв, Самуил предлага престола на избягалия от Цариград скопец Роман, оставайки му верен и след повторното му пленяване от византийците през 991 г. чак до смъртта му в затвора през 997 г. Едва тогава той обува червените ботуши и облича пурпурната хламида, получавайки бързо международно признание.

Началото на края настъпва след тежкото поражение от 1014 г., когато Василий II, наречен от гърците Българоубиец, ослепява взетите в плен 15 хиляди български войници, оставяйки на сто души по един човек с едно око - за да ги води. Суровият воин Самуил умира също от разрив на сърцето - когато ужасната процесия се добира до резиденцията му в Охрид (днес в Република Македония).
През 1018 г. България губи своята независимост.

Най-неукротимият

Независимостта на България от Византия е възстановена в резултат на въстание от 1185 г., чийто център Търново остава столица на България до трагичната 1393 г., когато го превземат турците. Третият владетел от новата династия - Асеневци - е цар Калоян (1196-1207 г.).

В стремежа си да утвърди възкръсналата държава Калоян влиза в дълги, заплетени преговори с папа Инокентий III, комуто обещава църковна уния с Рим при условие, че светият отец признае царския му сан и патриаршеското достойнство на българската църква. В крайна сметка папският легат донася в Търново само кралска корона и титлата примас за духовния пастир на българите, което не пречи на Калоян да се подписва като цар и практически да не осъществи никаква уния.

Междувременно западните кръстоносци, които през 1204 г. превземат вероломно Цариград, основавайки върху развалините на Византия т.нар. Латинска империя, изявяват все по-неумерени апетити и към България, като отправят надменни предизвикателства към нейния монарх. Така се стига до битката при Одрин от 1205 г., в която Калоян разгромява кръстоносната армия. Латинският император Балдуин е пленен и, въпреки заплахите на Рим за кръстоносен поход срещу Калоян, той остава в търновския плен до края на живота си (като по някои сведения е екзекутиран заради клеветите на влюбената в него българска царица, на която той не отговаря с взаимност). След Одрин цар Калоян повежда безмилостна война на два фронта - срещу латинците, и срещу гърците, присъединявайки към държавата си нови и нови земи. По тази причина византийските хронисти от епохата го описват като най-неистовия враг на гръцкото племе.

Калоян умира през 1207 г., обсаждайки Солун - убит по време на сън от заговорника Манастър, вожд на куманските наемници в неговата армия.

Просветителят

Симеон (893-927 г.), третият син на Борис I, който идва да смени сваления си брат, получава от баща си щедро наследство, което дава неизброими плодове през цялото му управление, но - за разлика от потомците на повечето велики хора - той не остава в сянката на своя родител.

Възпитаник на блестящата Магнаурска школа в Цариград, писател, философ и учен, той е колкото любимец на музите, толкова и на войнствения Марс. При него българската държава достига най-голямата си площ в цялата си история, а неговите походи на юг неведнъж поставят в критично положение самото съществуване на византийската империя. За съотношението на силите тогава говори красноречиво и едно уникално писмо от иначе обилната му дипломатическа преписка с Цариград, където на заплетената реторика на патриарх Николай Мистик, опитващ се да го умиротвори, Симеон отговаря с едно-единствено изречение: "Ти си оглупял".

По времето на Симеон княжеската (ханска) титла на българските владетели "прескача" кралската и прераства в царска, т.е. в императорска (половин хилядолетие по-късно същото ще постигне и Иван Грозни в Москва), а българската архиепископия е въздигната в достойнството на патриаршия.

Обилните данъчни постъпления и военната плячка, които постъпват в хазната, дават възможност да бъде разгърнато широко строителство на градове, крепости, разкошни дворци и храмове. Духовният разцвет, чиито семена са посети при Борис, се устремява към своя апогей - България на Симеон навлиза в своя "златен век". Катаклизмите от по-късните епохи стават причина огромната книжнина, създадена под меценатството на Симеон, да доживее до наши дни твърде често само в руски, сръбски, румънски и други преписи, но дори това е вече факт достатъчно красноречив сам по себе си.

Симеон, подобно на Крум, умира от сърдечен удар при подготовката на поредната кампания срещу Цариград.

Кръстителят

Наследил от предшествениците си силна и жизнена държава, но претърпявайки поражения в почти всички водени от него войни, княз Борис I ( 852-889 ) предприема далновидни стъпки, които предопределят историческия жребий на България. През 864 година, той покръства себе си и приема името Михаил. Покръства семейството си и своите придворни. На следващата година с желязна ръка налага християнството в страната, като през цялото си властване лавира между противоречивите интереси на Рим и Константинопол, постигайки едни или други изгоди за държавата.

Съдбовното приобщаване към християнската цивилизация, чрез нейния византийски модел, носи значителни дивиденти в международните отоношения на България. Освен това Покръстването катализира вече напредналия процес на асимилация на прабългарите и траките от славянското мнозинство – процес, в който кристализира българската народност: славянска по своето самосъзнание, език, обичаи.

През 886 година, по покана на княз Борис-Михаил в България пристигат прогонените от Великоморавия ученици на славянските първоучители Кирил и Методий. Те са посрещнати с големи почести още на границата от българския управител на Белград. С благословията на княз Борис I в столицата Плиска, както и в другия център на страната – град Охрид, Македония, възникват две духовни средища с епохално значение за славянската култура. Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученици.

С непоколебима методичност княз Борис I продължава своята мисия. Той свиква през 893 година църковен събор в Плиска. На него вместо "езическа Плиска" за столица на страната е обявен Велики Преслав. Прогонени са византииските свещеници, защото страната вече разполага с достатъчно добре подготвени собствени служители на Църквата. И най-важното- на Събора от 893 година българския славянски език е обявен за официален-админстративен и църковен. Този език е разбираем и за простолюдието. Той ляга в основата на една културна традиция, която за броени десетилетия прелива далеч зад държавните граници на България.

Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен, се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той умира през 907 г. Преди да намери вечен покой му е било съдено отново да доказва своята вярност към Християнството- през 893 година, напуска за кратко манастира, детронира и ослепява първородния си син княз Владимир, защото съзаклятничи за възстановяване на езичеството.

След смъртта му, Борис I е обявен за първият светец на създадената от него българска църква. В днешно време прабългарското му, тюркско име, отъждествявано неправилно със славянското Борислав, се среща в почти всички страни, принадлежащи към християнската цивилизация.

---

Бележити български канове и царе

ЗАКОНОТВОРЕЦЪТ

При управлението на Крум (802-814 г.) някогашното скромно княжество по двата бряга на Долния Дунав е вече мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на франкския император Карл Велики. Експанзията на юг и югозапад обаче, към славяните в Тракия и по-нататък, в Македония, се натъква на ожесточена византийска съпротива. Конфликтът с император Никифор I Геник минава през множество кръвопролитни стълкновения, докато в едно от тях не загива и самият василевс.

Крум, който според хронистите отпразнувал победата, вдигайки тост с обкования в сребро череп на Никифор, този път вече насочва войските си към Цариград. Пред стените му обаче става ясно, че такова начинание не може да се осъществи без множество обсадни съоръжения и Крум пристъпва към преговори. Разярен от вероломния опит на византийците да го убият по врема на разговорите, той опустошава цяла Югоизточна Тракия и се завръща в столицата си, за да се отдаде на трескава подготовка за нова обсада, в разгара на която умира вероятно от сърдечен удар.

Военното щастие и огромните териториални придобивки на Крум често изтласкват на заден план редица важни стъпки в неговото управление, например законотворчеството му, което открива пътя към пълна феодализация на страната (според някои преувеличени твърдения на древни автори ханът дори наредил да се изкоренят лозята - за да предпази народа си от порока на пиянството). Неговата изключителна фигура обаче впечатлява мнозина изтъкнати европейци векове наред. На неговото законодателство отделя място в творбите си Монтен; Франсоа Рабле, този велик присмехулник, пише за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. Той е прототип на Просперо от "Буря" на Шекспир, един от героите на Грифиус в Германия и на Корней във Франция.

Създаване на Българската държава

Създаването на Българската държава в края на VII век е едно от забележителните събития на Ранното средновековие. Възникването й е резултат от сложните социално-икономически, демографски и политически процеси, протичащи на територията на Евразия през епохата на “Великото преселение на народите” (IV – VII в.). Образуването на Българската държава е част от общия процес на създаване и утвърждаване на “варварските” средновековни европейски държави. Този процес е най-същностното проявление на прехода от Античност към Средновековие. Важна роля в него играе Византия, която унаследява римската държавна традиция и се превръща в модел, който варварските народи след заселването си на териториите на някогашната Римска империя започват постепенно да възприемат и усвояват при изграждането на своите държави.

Така по волята на историческия случай на Балканския полуостров се срещат прабългарската номадска култура и земеделската култура на славяните. Конкретната обстановка в Европейския югоизток в края на VII в. е основната причина за създаването на политическа организация от прабългари и славяни. За разлика обаче от редица други варварски обединения, България оцелява и заема достойно място в историята на Средновековна Европа

България е първата държава, създадена с активното участие на славяните. Хан Аспарух очертава основната външно-политическа линия на българските владетели за близо два века – приобщаване на славянските племена към Българската държава.

Но безспорно най-важната последица от създаването на Българската държава е осъществяването на първата и много важна крачка за раждането на един от новите културни европейски народи – българският

Инженер открива български топоними по целия свят

---

Нашата държава е най-древната на планетата, твърди Пламен Стефанов

Даниела ДОЧЕВА

Пламен Стефанов по образование е инженер, но цял живот се рови в историята на света и в частност в българската. В главата си е събрал толкова информация, че успешно би конкурирал много учени историци, твърдят негови приятели. Всъщност търсенията му са не в сферата на историята, която се тиражира масово и често е пълна с неточности, липси, дори фалшификации, а в областта на реално случилите се събития. Въоръжен със стремежа към истината, той не спира да търси. И открива зашеметяващи факти, част от които след време прочита в най-новите исторически изследвания на известни български учени. "Аз не съм националист, изследвам българската история, защото съм българин, а това е достатъчно основание. Ходил съм много по света, контактувал съм с много националности, знам няколко езика, познавам много азбуки и с течение на времето се убедих в особения статус на нашия народ в този свят. Вече мога да потвърдя, че ние сме имали и ще имаме особена мисия в историята на света. Нашата роля винаги е била да сме носители на цивилизация. Българите навсякъде, където са минали, са строили огромни, красиви градове, организирали са държави. И Божидар Димитров наскоро говори в едно предаване, че ние, българите, не вдигаме въстания за национални, религиозни или икономически права, а за да правим държава. Явно това е закодирано в нас, защото навсякъде, където сме отишли, сме създавали огромни държави, дори империи. Уреждали сме ги по такъв начин, че след това топонимите да останат. Ако империите са били кървави, свързани с насилие, унищожение и робство, техните топоними бързо са били унищожавани от народите, заселили се на тяхно място. Топонимите на българите по целия свят са толкова много, че аз съм стреснат. Това говори, че те са носили цивилизация и

са били уважавани

от всички народи.

Преди 10 - 15 години съм чел при различни автори за наши топоними, но ставаше въпрос за 10 - 15", разказва Пламен Стефанов.

Той бил провокиран да проследи историята на българите като изследва запазените им топоними по света от покойния Кръстю Мутафчиев, който пише за световните топоними. 10 години го имал предвид, но не бил направил нищо. Мутафчиев го провокира да провери сведенията, които дава, защото те не били доказани и всички го мислели за луд. През 1993 г. той издал трилогия, в която проследил историята на българите от преди 12 хил. години. Била много интересна и подробна, но без никакви доказателства. Авторът разкопавал в Станджа планина гробницата на египетската богиня Бастет. По времето на Тодор Живков го арестуват, когато убиват Людмила Живкова (Стефанов счита, че е убита) и 8 години лежи в затвора. Направо го смачкват, вземат му всички записки. "Аз се сетих, че българите може да са оставили топоними по пътя си, за което нито един историк не говори до сега. Открих фрапиращи неща преди няколко години. На север от Монголия, където Мутафчиев пише, че преди 12 хил. години са били българите, съм открил две реки Яна, планина Мома, река Мома, град Дружина, поне 7 - 8 града с топоним Балабан, който е български. Чудех се откъде Мутафчиев може да знае цялата тази информация? Ако не е топонимно, няма как да проследиш този път. Преди година и половина, малко преди той да почине, разбрах, че е бил много близък на Людмила Живкова и е бил пратен на някаква длъжност в посолствотвото в Индия, където се запознава с Рьорих младши, който му разказва тази история за българите.

Той пък я знае от

своя баща Рьорих

старши,

за който е известно, че в сталинските години ходи да търси митичната страна Шамбала в планината Кайлас. За три дни той изчезва и тогава вероятно е бил допуснат и посветен. Рьорих младши разказва, че баща му се счита за наследник на българи. На друго място прочетох, че името Рьорих не идва от немски, а от древния български род Рюрик. Това, че един посветен разказва тази история, говори, че тя е много достоверна. Може историците да пискат, че няма факти, но... Затова се заех да проследя топонимно тези твърдения", продължава запаленият историк. Самият Рьорих не казвал никъде нищо за българите. Той само рисува картини и те говорят вместо него, знаят почитателите му. Информацията се предава само със загадки, тъй като самият той е казвал, че много неща няма да бъдат разбрани. Какво да каже по време на Сталинския терор, като са щели да го убият за нула време, припомня Стефанов. "Ще цитирам какво е казал Петър Дънов - Учителя Беинса Дуно малко преди да умре: "Историята за българите никой вече не може да я спре и да иска." И ето виж как е тръгнало: Рьорих, Кръстю Мутафчиев, Л. Живкова - тя е стигнала прекалено далеч в тези си занимания и затова е убита според мен. Самото КГБ е заинтересовано да крие историята от българите. Много документи за нашата история са взети оттук и са скрити в Русия и в КГБ. Христо Маджаров пише за тези неща. Във Ватикана също има много исторически извори. Там се разчита, че няма да отидем да си ги искаме, а ние трябва да го направим. Трябва да започнем да ровим, защото навсякъде в другите страни има информация за нашата история. Ние сме имали документи, но всичко е унищожено - колкото от турците, толкова и от гърците, които са получили право да се разпореждат с нас духовно. Проверил съм в няколко наши манастира. Като уважение към другите християнски религии ние сме правили преписи на нашите документи на гръцки, византийски, руски, арменски и на други езици. Сега в нашите манастири могат да се намерят документи, и то такива, които не ни трябват много, само на чужди езици. За много народи, които искат да играят съществена роля сега в света, не е изгодно нашата истинска история да излиза наяве. Но въпреки всичко най-големите наши помощници в момента са американците и англичаните, по простата причина, че те нямат древна история и все пак научно са заинтересовани да разберат как стоят нещата. Благодарение на тях през последните 20 - 30 години много факти излязоха наяве", твърди инженерът.

Остава топонимът само на някой, който е дошъл и ти е направил живота хубав, смята Пламен Стефанов. Независимо от смяна на религии, кланета и други превратности, местното население пази топонима, въпреки че този народ вече го няма там. По такива места, в които вече няма етнически българи, се срещат градове Куче или Куча, което е къща, Кан, реки Суек, Балхат, разбира от изследователските си търсения той. Отначало търси отделни топоними, но след това започва да се съсредоточава върху тяхната концентрация. Когато на едно място има по 15 - 20, направо не може да повярва. А такива места имало страшно много по целия свят. В Индия има повече български топоними от тези, които са в нашата България, твърди той. Особено в Северна Индия, която е в полите на Хималаите. Там се срещат поне 300 топонима "българ".

"Бях започнал да чета индийския епос Махабхарата и след като казах на моите приятели един ден, че цар Бхарата сигурно е цар Българата и е българин и сина му Панчо - толкова фрапиращо българско име, и още много от героите всъщност са българи, преди 1 месец излезе книгата на историка Петър Добрев, който твърди същото. Радвам се, че този българин го е доказал. Трябва екип от специалисти, на които да им се поръча национална задача от президента - ако имам власт ще го направя, да посетят всички тези места и

да намерят

доказателствата

за нашата история.

Няма начин да не са останали следи, щом аз намирам толкова много. Няма начин например в Иран да няма архиви, при условие, че българите са участвали в основаването на Индия и Иран. В Индия има страшно много архиви за нас - ето, те започнаха да излизат. Самата Махабхарата е за нас и веднъж за винаги трябва да го разберем. Защото индийците го знаят, а ние - не", разпалено настоява Стефанов.

Според него руският учен офталмолог Ернст Мулдашев не говори пряко за българите в своите книги, но казва, че в Индия всичко е записано и се пазят архиви от стотици хиляди години. Плевенчанинът счита руснака за свой духовен приятел, защото са извървели един и същ път - от атеизма към вярата. "Аз също съм учен - математик, физик, химик, топлоенергетик, и отдавна съм разбрал, че официалната наука се заблуждава в страшно много неща. Отдавна съм намерил обяснение на всички неща като ми е ясно, че нищо не знам, но поне знам накъде да търся. Самият Мулдашев се води татарин от българския град Уфа, който българите основават във Волжска България. Тя е разбита на няколко части - на чуваши, които са наследниците на кан Сувар, на татари - като голяма част от тях в момента се считат за българи. Татари са ги нарекли руснаците, за да изтрият спомена за Велика България. Тук византийците също ни наричат Велика България -

навсякъде, където

правим държава,

съседите ни слагат по едно "велика" или отзад "гуру" или "гури". Това какво говори? Другите са ни казвали Велика България, не ние. Така че топонимите са нещо фантастично, ако се заровиш в тях. Когато става въпрос за хилядолетия, само по два начина може да се проследи случилото се - топонимно и чрез тайни знания, които се пазят от посветени, но се надявам, че ще излязат на бял свят", разсъждава Стефанов.

Според него нашите топоними са трудни за намиране, защото ние сме странен народ - произнасяме абсолютно всички възможни звуци в природата. Докато всички други народи все нещо не могат да кажат, забелязал е изследователят. Нашият топоним българ много трудно остава в чист вид, защото много народи дъвчат няколко звука в него - "ъ", например, имаме само ние. В арабските страни съчетанието "лг" става "х". При индийците също е така. И така "бах" фактически е "бълг". Най-малко на 10 - 15 места има Бахария по света, което всъщност е България. Съществува думата бахари. В Египет има поне 20 топонима Бахария и бахари. Има оазис Бахария, област Бахейра, град Калин, връх Абу Боян, град Борис. "Намерих река Булгар чай (чай означава река на местния език) до планината Талъш в Северан Иран, а по-късно Петър Добрев писа за нея. Божидар Димитров в едно предаване пък каза, че имали сведения, че талъшите се считали за българи. Най-фрапиращи са топонимите, на които е изменена само първата гласна - болгар, булгар. В Африка има градове Болгар и Булхар. И край тях намирам няколко Шар планини. Това не е случайно", с основание заключава плевенчанинът, изкушен от историята.

Той е направил

пълен анализ на

всички вариации

на топонима българ.

В Индия открива още няколко реки Бхери, Бхари, Бахари. Просто там топонимите били толкова много, че човек можел да се побърка, признава той. Стефанов установил, че голяма част от народите не могат да казват "л" и произнасят бъркари. Съседите ни казват бугари. В Япония още не е търсил, но е открил български топоними в цял Тибет, после до Тихия океан, много малко има на юг от Китайската стена и където е Китай, защото там всичко е променено. Най-много топоними има в Сибир, около езерото Байкал, защото там е диво и руснаците не са сменяли топонимите, информира Стефанов. В Монголия 1/3 от градовете имат топонима Боян в себе си и гурван, което е гарван. Има река Гарга в Сибир. На север от Китайската стена имало една голяма област, която се казва Тенгри. Голямо езеро Тенгри се намирало в Тибет. Там са и топоними с нашите имена Цачо, Цако, Дичо, Дико, Рачо. Поне 30 са топонимите, свързани с Тангра - Тенгри, Тангра, Тагра. В друга част на страната има Гангра, Джангра, Кангра. "Подозирам, че реката Ганг в Индия идва пак от Тангра. Защото има друга река, приток на Ганг, която се казва Гангра. Танг на български значи небесен. В този район има река Мадар, има щат Мадрас - Мадара е светилище на български. Има река Варна. Навсякъде, където идат българите, първият си град кръщават Българ, вторият - Варна. Не съм си изяснил какво значи Варна. Маджаров казва, че е начало на нещо. От Блаватска знам, че вара означава "там, където е създадено човечеството", разбрал е любителят историк.

Той ползва предимно руски карти, защото други нямало в нашите хранилища, а и те заедно с българските били най-подробни. От денонощно взиране в микроскопичните буквички под лупа Пламен си е повредил вече очите. Той смята, че е трудно да се проследят основните моменти от разселването на българите, тъй като топонимите са по целия свят и са от различни епохи. Една от сензациите за нашата история било откриването на древния град Аркаим, който датира поне от 7 хил. години пр. Хр. Още руснаците са казвали, че е град на българите и на бог Тангра. Той е изключително съвършен, затова информацията за него е засекретена. Знаят се съвсем малко факти - бил е с такива обогатени почви, каквите ние днес не можем да създадем, използвали са непознати строителни материали. Този град е в район, където след това е Волжска България, т. е. имало е наслагване на български култури дори през хиляди години. Маджаров твърди, че българите са живели в пустинята Такламакан. Наистина цялата пустиня е осеяна с наши топоними - най-голямата река е Кончедаря, има град Куче. Елена Блаватска и Мулдашев твърдят, че в тази пустиня е била най-старата цивилизация на земята. Знае се, че Такламакан е пустиня от 7 - 8 хил. г. пр. Хр. Така че ако българите са живели там, е било преди това. "Моето предположение е, че след това те са се разпръснали по цялата дъга, като някои клонове са подивели. Един от клоновете е отишъл при планините Памир и Хиндукуш и се е развил много. Той е дал най-древната държава Булхара, от където тръгва клонът, който е създал Индия като държава. Начело е този цар Кардам, който оставя Булхара на сина си. Това са така наречените арии. Ариите се делят на няколко вида, а ние сме бълг ари. Маджаров твърди, че преди да дадат цивилизацията на Индия 2 хил. г. пр. Хр.

част от българите

са отишли към Иран.

Те са се смесили с местните и са създали държавата. В действителност Иран като топоним идва от Ария - държава на арите. Друг клон, който е носител на голяма цивилизация, отива на изток от Такламакан и основава държавата Ордос. И сега в момента на север от Китайската стена един огромен район са казва Ордос. Ордос е ред. Орда не е тая тумба, за която пише Вазов - той не е бил историк, а изключително подредена войска (в английски order означава ред). Само с ред сме побеждавали, никой не може да прави държава без ред. И сега имаме нужда от същото. Трябва да се върнем към историята и да въведем ред, иначе не можем да се оправим", убеден е Стефанов. Той казва, че от държавата Ордос китайците са взели българския календар и са го нарекли китайски.

От Петър Добрев плевенчанинът научил, че Махабхарата съществува в писмен вид от 10 - 8 в пр. Хр., но той не казвал от кога е в устен вид. Чрез свои изследвания с приятели философи Пламен Стефанов я датирал със сигурност - и самите индийци казвали, че битката за Махабхарата става 3112 г. пр. Хр.

Други клонове българи отиват в планината Тян Шан, в Алтай, на север. Навсякъде около Такламакан в радиус от няколко хиляди километра е осеяно с наши топоними. Няма друг народ с толкова топоними по света.

Прави впечатление, че между различните държави от отделните клонове е съществувала връзка. Например Волжска България и Дунавска България даже са си разменяли войски. Самуил си връща стратегическите позиции, когато идва 160-хилядна войска от българи и кумани от Волжска България и се заселва тук.

Учените се чудеха

откъде Самуил е

придобил

военна сила, за да блъска византийците 30 - 40 години. Ето откъде. Те са поддържали връзка, а ние не знаем за тези неща, нямаме никакви документи. Затова трябва да търсим. Тези, които са били на север от Китайската стена, са направили 3 империи хуно. Последната империя е на Атила. Вече историците доказаха чрез Именника на българските ханове, че България започва в Европа от 165 г. пр. Хр. - пише го и в първия том за българската история, издаден от БАН тази година. Цялата държава е пренесена от Бълг в Памир. Тази държава се среща с хуните на Атила, но те не се избиват взаимно, а българите се вливат в хунската вълна, която също е българска. Дълго време византийските историци бъркат българите с хуните. В момента, в който Атила умира, отново се появяваме като българи. Тук трябва да говорим за различни клонове - това е работа за специалисти. Очевидно е, че хуни и българи не е едно и също, но е и очевидно, че са много близки. Няма случай в историята да се бият две български държави. С кумани и печенези сме били съюзници и никога не сме се били - явно са ни сродни. С татарите сме се били, защото не сме роднини", заключава Стефанов.

Преди време доказвал на свои приятели, че България е най-старата държава в Европа, която от 165 г. пр. Хр. съществува с едно и също име. В света имало четири държави, които са запазили имената си до днес - Китай, Египет, Индия и България. Индия сме я направили ние, така че тя отпадала. Коя е най-старата от трите? Египетската история започва от 3200 г. пр. Хр., Месопотамия започва от 3500 г. пр. Хр., а през 3112 г. пр. Хр. българската държава съществува най-малко 1 000 години преди това. "Ами ние вече спокойно можем да претендираме за

най-старата

държава в света,

която си носи името.

Не е случайно, че така наречената държава Булгаристан във Волжска България иска да се възстанови в момента. Откъдето е избягал Аспарух, гонен от хазарите, и в момента има малка държавица Бълкария в Кавказ, Русия", споделя любопитни факти плевенчанинът.

В момента той вади цитати от огромния многотомен труд на Елена Блаватска (1830-1891 г.). Нещо го накарало да търси в нейните съчинения дали споменава нещо за българите. И бил шокиран от откритото, което е известно на много малко хора. Елена Блаватска на едно място казва, че съвременният свят е много заблуден като смята, че Египетската и Месопотамската цивилизации са най-древните. Афганистанците днес (Афганистан идва от 19 в., няма го в историята. Имало е Бактрия.), които са полудиви племена, могат да претендират за много по-древна цивилизация. Тя отделя 10 листа в 3 т. за доказателство чрез астрономически събития, които са фиксирани в текста, че ведите са най-древните писмени човешки източници - поне от 20 хил. г. пр. Хр. Ако ведите са следвали българите и цивилизацията, можем да си представим какво означава това. Тя твърди, че историята на атлантите започва от няколко велики царе като двама от тях са Бхури и Бхор. Блаватска пише, че днешна Индия само в последно време се казва така, а преди това е била Бхарата - Варша. И цар Бхарата - ама не този от Махабхарата, е основоположник на тази династия, която царува една калпа. Една калпа е 4 млн. и 200 хил. години! От всички 7 династии най-великата и допринеслата най-много за развитието на света е точно династията на Бхарата. Сещам се, че К. Мутафчиев пише, че българите са един от 7-те народа, оцелели след потопа", разкрива още сензационни факти Пламен Стефанов.

Запаленият по историята плевенчанин си е обещал, че ако изкара повече пари, ще тръгне да търси източници за българската история по света. Защото българите са славен народ, който е крайно време да научи истината за древното си минало