Главни въпроси в старобългарската история...

Човек без памет е загубен, народ без история е обречен, той е в предверието на смъртта си.
Най-здравата защита на българина срещу асимилацията е в познанието на историята на собствения му етнос....

С това познание той не може да бъде с ниско самочувствие и дребнави цели и идеали, не може да бъде манипулиран или нечий роб. Защото живее в свобода и дарява такава. Българите не са поробвали, а са освобождавали поробените.”Всеки роб, стъпил на наша земя е свободен” – гласи старобългарският катехизис

Така се очертват две тенденции в нашата историография: народът се стреми към историческите си корени, докато враговете му се мъчат да ги крият и фалшифицират. И двете тенденции работят усърдно като втората цели:

1. Физическо унищожение – робството.
2. Духовно унищожение – разрушаване на паметници.
3. Духовна и социална асимилация.

Затова необходимо условие за бъдещето съществуване е да имаме своя история, а не такава, писана от чужденци. Осъзнали това, двама български будители – отец Паисий и дервиш Хисиметдин Муслими – пишат такива. Техните две истории на България, макар и не съвсем точни, са събудили българската памет и 120г. по-късно Дунавска България е възстановила своята държавност. След това така наречените Велики сили я разпокъсват и фалшифицират нашата история, диктувайки вражески тенденции. Дунавските българи имали по-щастлива съдба от волжските – 200 000 българи били избити в Русия. Руското самодържавие издигнало пирамида от отсечените глави и карало кавказките ни братя да се кълнат пред нея, че не са българи, а каракачани, балкари, кумъки... Мишарските българи били изгонени от градовете им със забрана да ги приближават по-близо от 20 км. Така те били подложени на мор. В Башкортосан било избито цялото население: старците – с дървета и камъни, пеленачетата – посичани със саби, жените – с разпаряне на коремите, бунтовниците били набучвани на колове, прекарвали куки през ребрата им и ги избивали с оръдия. В леда на река Мензел пробили отвори, в които мушкали всеки 39 от 40 души, докато труповете я задръстили. В края на краищата българите били преименувани: мишарски, тюменски и казански – на татари, сербийските българи – на чуваши, а уралските – на башкири...

После победителят определил какво да се пише в историята. Така били създадени “бащите на българската история”. Руският професор от български произход Марин Дринов в специална брошура от 1872г. пише за “безбойните славянски маси претопили шепата българи, от които останало само името”. Това е по същество една историческа фантастика или автоматично прехвърляне на модела на руската история върху нашата.

По подобен начин професор Иречек “образува” българската държава от “полудиви скитащи племена”. На своята 21-годишна възраст той би могъл да бъде блестящ литератор или фантаст, но за определяне генезиса на един народ са необходими повече проучвания и познания.
Професор Златарски пише в Берлин “История на българската държава” с приложени карти, по които България никога не е владеела Тракия и Македония. Когато Стамболийски протестира срещу несправедливото разпокъсване на България при Ньойския договор, съюзниците-победители му казали да прочете книгата от “бащата на българската история” – професор Златарски.

Друг ярък пример от съвременната ни история е колосалният труд на професор Дим. Ангелов “Образуване на българската народност”. “Славянското море погълнало незначително число българи”. Авторът обявява великите исторически факти за “съмнителни” или “незначителни”, а пресилва всички противобългарски твърдения. Но кой печели и кой губи от това?
Така българската история е оформена спорд политически интереси на чужди народи, а българските историци се явяват епигони на чужденците и служат на техните интереси.

В края на краищата в официалната ни история са се оформили три лъжливи постановки:
1. Западен модел
Той представя българите като незначително племе към тюрките, което се свързва със “славянски племенен съюз” и неясна “тракийска общност” От това сборище се е родил българският народ.
2. Руски модел (проф. М. Дринов и др.)
“Южните славяни – българи – се отделили, но трябва да се възвърнат и приобщят към великата славянска страна – Рус!”
3. “Български” модел
Чехът Томашек извежда името на етноса ни от “булг” – боклук, разбойник, а не от “бълг” – светли, силни, сияйни. Проф. Ст. Младенов преписва първото тълкуване като това мнние се възприема от БАН с прибавки от гръцко-византийски коментари.

Така нашата история е оформена от руско-славянската идеология, трансформирана после към руско-комунистическата. В резултат руският интернационализъм доминира и заглушава българското родолюбие. Така старата българска история за величието и културната значимост на древните българи е принизена, изопачена или отхвърлена. Така се прекършва достойнството на българина и вярата му в народните идеали.

Седем проблема на старобългарската история.

1. Славянизацията на българите става около X век, когато се налага византийското християнство. То унищожава методично древните ни летописи. Панславянската доктрина възниква през XIXв., когато Османската империя запада и Русия се ориентира към покровителство на “славянските балкани” с тенденция към проливите. В изпълнение на този план, Панславизмът скрива предславянската ни история и прекроява останалата с оглед за световно завладяване на руската имперска служба. Според нея “Матъ Русия трябва да стане освободител, покровтел и обединител на всички славяни”, след като те са подходящо асимилирани във всеобщ славянски език (руския) и славянска вяра – руската православна църква. Тази доктрина достига идеята за “славянска превъзхождаща раса”, която води света към “славянската предопределеност”.

Българите не могат да бъдат славяни по простата причина, че са много по-стар народ от тях. Славяните се явяват на историческата сцена около седми век, когато българите им правят държава, след което отново не участват в историята.
Когато питахме чувашките учени за какви славяни на Волга говори арабският историк Ибн Фадлан, те отгвориха: “Това не е етнос. Така арабите наричат всички северни бели народи.”

2.Начало на хуно-българската имперска държавност

Руско-славянската идеология не допуска тази връзка между двата народа и я запечатва като табу. А вече се знае, че кан Исперих пристига на Дунава начело на хуно-гонд-урите (гонд – висок, висш, Ур е столица). Също така българските владетели носят титлата архон, което означава ариец, благороден хун (хон). Българският етнос може да се открие: при индоевропейските тохарци, в родината им Ордос на Жълтата река, при създаването на Китайската империя, при построената му заедно с други иранци друга родина около Тиян Шан, в съюзи със сармати и различни племена от Приуралието Прикаскапието и Приволвожието да Дунав, докато през 375г. участва във Великото преселение в Европа.

3. Уникална и самобитна култура

За нея се мълчи, говори се малко или се изопачава. Мълчи се за великата култура и астрономия на хунорите и за гроба на Кубрат с най-голямото за Европа златно съкровище. Именникът на българските ханове е построен върху 12-годишен животен кръговрат, изискващ астрономически наблюдения и изследвания в продължение на няколко века (с какви телескопи и часовници?). На базата на този календар Борис Рогев поставя началото на българското летоброене в 4768г. преди Хр.

През средните векове съществува българска духовна империя, чиито очертания значително превишават географските граници. Така че балканската култура се създава от българи.

4. Откога са българите тук?

До ден днешен, нашата история започва в учебниците от VI-VIIв., т.е. след идването на славяните. И, ако някой заяви пред интелигенти или историци, че кан-ю Аспарух не идва, а се завръща по нашите земи, че тук и преди него е имало българи и България, той ще бъде отречен категорично. Големият Заговор срещу България старатебно е унищожил или скрил източниците, които разпространяват тази “ерес”.
За да не бъда голословичен или обвинен в (българо-) пристрастрие, ще посоча няколко източника, които все още могат да се намерят.

1. В “Именник на българските канове” Аспарух е пети по ред български княз на Дунав. Що за история! Има ли национална история, която да започва от петия си владетел? По света няма, но у нас има!
2. През 1937г. в София излиза “Кротовата България и покръстването на българите” на д-р. Ганчо Ценов. Авторът твърди, че българите са стари тракоилирийци и хуни, населявали Мизия, Тракия, Илирия и Македония много преди славните. Аспарух е довел хуногурди и българи в Мизия, където отдавна живеели техните братя българи.
3. В хрониката на архиепископ Йоан от Никиу се говори, че в началото на VIв. Мизия се е казвала България.
4. Летописът на поп Йовчо от Трявна, съставен от изчезнали днес книги от царската и патриаршеската библиотека на Велики Преслав обхваща периода владетели от VIIв. Пр. Хр.до Vв. Сл. Хр. Един от тях по нашите земи е хунобългарският вожд Атила от рода Дуло.
5. Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за една паметна битка при Одрин през 378г., в коят хуни и българи разбили 80 000 византийска армия и българите убили император Валент. На гроба на победителя кан Алип-би е издигнат монумент сас знака на рода Дуло – символ на българската царска власт.
6. Хлонографът на Момзен от 354г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.
7. На картата на Йероним от Ivв. Мизия е означена като България.
8. Докато Пасаий посочва 378г. когато първото идване на българите от Волга тук, отец Спиридон го датира 986г. пр. Хр. В лицето на масагетите, които доказва, че са българи.
9. С промити от атеизма мозъци, историците може да считат библейските информации за българите за ненаучни, може да не са запзнати със свещените индийски писания: ведите, писани от български брамини и Махабхарата и Рамаяна, описващи преселенията и управлението на българите в Индия, но биха могли да цитират своите древни колеги като Еводий, Касидор, Комес, Марцелин, Йоан Малала, които считат българите за стари тракийци и илирийци.
10. Старите хронисти разграничават българите от другите народи поради тяхната самобитност, цивилизованост и многобройност. В “Анонимен хронограф” (римски сборник от 345г.) се споменава, че са наследници на Зиези – син на Сем и внук на библейския Ной.

5. Кога са покръстени българите?

Както д-р. Ценов, така и отец Спиридо смятат, че българо-илирийците са стари християни, кръстени лично от... апостол Павел. Преследван от евреите, заедно с ученика си Тимотея, след Троя той се отправя към нашите градове Филипи и Солун. С това българите се оказват първите християни в Европа, поради което отец Спиридон ги нарича “чада апостолски”. Християнството, получено от христовите апостоли, е различно от пищната церемониалност на византийското. Затова, когато Аспаруховите войни пристигат, византийците не ги наричат “езичници”, т.е. – непокръстени, а “нечестивци”, т.е. “еретици”.

Чистата българска вяра завинаги ще остане “еретична” спрямо византийската, дори и след мнимото покръстване от Борис I. То се явява един конюктурен политчески акт, тъй като българите са кръщавани неколкократно през различни периоди: в 619г. кан Орган (чичо на хан Кубрат), с цялото си обкръжение приема християнството в града на Константин. 11-годишен Кубрат изучава Библията в Константинопол. През 682г. кан Илипвер прави ново кръщение в Кавказ, където българите са се върнали към Тангра. Аспарух е също християнин, което се доказва от разкопките на гроба му във Вознесенска. Кан Тервел също е покръствал в християнството според Паисий. Намерен е оловен печат са надпис: “Богородице, помагай на цезаря Тервел!”. Дори и на златния медальон на “гонителя” Омуртаг се вижда корона и кръст, а в 24-колонен надпис той възхвалява кан Крум в текст, осеян с кръстове. Такива доказателства могат да се намерят и при други български канове – Маламир, Пресиян и др.

В българската империя винаги е царяла религиозна толерантност между няколко религии. Българските държавници са се борили срещу византийската политика чрез християнството, а не срещу самото християнство.

6. Причини за покръстването.

То не е свързано с лични верски схващания, а със съдбата на хуно-българската империя. Държавното устройство на империята се състояло от юрти_семейства№, малки и големи родове, колена и крила. До времето на Борис тя се е управлявала от 100 големи рода, представляващи постянни административни единици. Обединението от няколко рода образувало “коляно” – още по-устойчива административна единица.

Незнаейки тази йерархия (съзнателно или не) историците са наричали българските колена “племена”, което е недопустимо, понеже племената представляват най-низша групировка на примитивни хор.

Империята се състояла от три крила: средно тяло – Ордосът, дясно – Онгът и ляво – Солът. Тези крила се състоели от по няколко колена. Управлението на империята било според родовата право – към него влизали и съвети на военните. При уседналия живот, към който се ориентирали българите се повишава гъстотата на населението и родът се измества от индивида. Родовото право не разглеждало отношение между индивидите. Затова то трябвало да бъде изместено от гражданското право, което изисквало коренно преустройство на имперската държавност. Такъв правов кодекс – обществено законодателство за личните права и задължения – давало християнството.

След дълго обмисляне (14 години) кан Борис се решил на това. Затова той се явява спасител на българската на родност, тъй като всички други подвижни народи са изчезнали. Това било неговото първо велико дело.

Позитивни последствия:

1. Родовият строй се сменил с индивидуално гражданско право.
2. Българите са спасени от византийска инвазия.
3. Ликвидация на харемите – подобрена икономика.
4. Укрепване на държавната власт.
5. Осигуряване на международен авторитет на България в бъдеща християнска Европа.
6. Консолидация с други българи християни.

Борис е трябвало да се пребори и оцелее между два колоса – две империи, две църкви – византийското коварство и римския меч. Той се справил с тази задача, като ги скарал (870г.), след което обявил независима българска църква с призива:
“Един народ, един кан, един Бог!”

Виждал напред в бъдещето и недопуснал миналото да се върне, потушавайки болярския бунт. Волята на кана е свещена, а болярите милеели за харемите си и вдигнали меч срещу него. Насилието не винаги е зло. Това е филасофски проблем. Дали е насилие : късането на плевелите, избиването на вредителите, прочестването от дървеници, кучето пред дома ни, системите срещу крадци, защитните армии? Операцията на лекаря не е ли насилие? Умно ли е да се сърдим на хирурга, спасил живота ни, за днешните ни несгоди?
А точно това правят днешните обвинители.

7.Приложение на книгите

Кирил и Методий са благословени по политически цели от двете църкви. С признанието на българския за 4-ти свещен език Борис започва да реализира идеята си за сливане на вси словени – хора на словото, на Бога. Затова още на Спасов ден в 866г. той иска признанието на Цариград и Рим за самостоятелна българска църква, и настоява за това цели 20 години, въпреки бесните откази на Рим и Цариград. После отхвърля анатемата на Кироло-Методиевото дело, приемаучениците им – синове на негови боляри от Плиска – и ги праща в македонските планини, където е построил манастири, за да обучават български свешеници в български молетви и проповед и преписване на свещените книги на български език.
Това е второто велико дело на хуно-българина Борис: “Българо-славянски-ят “ език става официален и задължителен. То продължава до 893г.

Учениците съзсават по поръчка на Борис нова българска азбука – Кирилица (Борисова азбука). От 893г. този български език се превръща в имперски върху площ от 1 милион кв. км. При това дело самите българи трябвло да изоставят старобългарския като езически и противохристиянски според византийските определения. Така независимата българска църква и езикът възникнали под щита на новосъздадената мощна империя. Смяната на език и писменост довело до третото велико дело на Борис – българо-хунските мисии на Запад и на Север – Молсова, Украйна, Русия. Българската култура се налагала навсякъде. Така 100 години по-късно откриваме българската княгиня Олга омъжена за скандинавския княз Игор и канонизирана за първа руска светица. В далечния север тя изгражда град Плиска (днешен Псков№, Переяславл (Преслав) и Рилск.

Това е вече четвъртото велико дело на Борис, развило се далеч след неговата физическа смърт : живот и дейност на българската духовна империя, царяла в Европа от IX до XVI в. На базата на българската азбука, език , литургия и книжнина.
“По делата ще ги познаете” – казва великата книга.

Делата на хуно-българина Борис го характеризират като велик Посветен, кан и колобър. Затова учителят Беинса Дуно го нарича “най-великият българин”.

Мисля, че тези 12 проблема:
- 2-те исторически тенденции (да се извадят или скрият българските исторически корени).
- 3-те фалшиви модела за тези корени: Западен, Руски и “БАН” –ски).
- 7-те кардинални въпроси на старата ни история:(Славянизацията на българите, Хуно-българската имперска държавност, Уникална и самобитна култура, Откога са българите на Дунав?, Кога са покръстени българите?, Причини за покръстването, Смяна на език и писменост) както и 4-те велики дела на Борис I: (Покръстването, Синхронизирането на език и писменост, Българо-християнските мисии и Процъфтяването на българската духовна империя) са тестове за историческа и гражданска зрелост на всеки българин, бил той историк или обикновен гражданин.

От книгата на Христо Маджаров - "Големят заговор срещу българите"

Жреческите елити в древността....

Познатите от историческо време жречески ордени или касти водят началото си от далечните предисторически времена. Доказателствата за хилядолетната им приемственост се съдържат в най-древната памет на човечеството – астрономическата. Така изходната точка на индийския лунно-слънчев календар е 11652 г. пр. Хр. Близо до тази година достига календарът на маите, като проектираме неговия основен цикъл от 2760 г. от известна дата назад във времето – това е 11653 г. пр. Хр. По подобен начин кръговретите на египетския слънчев календар и на асирийския лунен календар достигат до една изходна точка във времето – 11542 г. пр. Хр. Тези две далечни години – 11542 и 11642/43 пр. Хр., се отнасят към епохата на легендарната Атлантидаи вероятно са свързани с някакво световно бедствие или астрономическо събитие, със съдбоносно значение за историята на човешката цивилизация. Тези факти свидетелствуват, че по времето на Атлантида на Земята са съществували поне четири жречески елита, всеки със свой календар и система на времечислие. Нали и египетският жрец, разказал на Солон преданието за потъналата Атлантида, сам е изтъкнал приемствеността си със съвременната на Атлантида цивилизация на мястото на Атина. При своето посещение в Египет, Херодот е видял с очите си 341 статуи на главните жреци на Египет, които последователно са заемали тази длъжност. Тяхното управление обхваща един период, не по-малък от 10000 години, който води началото си от епохата на Атлантида...

Тук можете да прочетете още за брахманите, друидите и българските колобри...

Гореизложените примери доказват, че жреческите елити са се развивали в продължение на хиляди години, като пазители на знанията и законите. Изобщо елитът е едно дълготрайно явление, той предполага воля и постоянство, и независимост от временните политически сътресения. Далече от критериите за елит са днешните мимолетни национални организации, разпадащи се след първите неуспехи, и след изгарянето на първоначалния ентусиазъм.

Равнището на познанията на древните елити също не могат да се свържат с утвърдената представа за “Каменния век”. Немалко летописи съобщават за високите познания и технологии, които са владяли някогашните жречески общества. И до днес не стихват разискванията относно използуването на оръжия за масово унищожение и летателни апарати в древността, според сведенията на Махабхарата, Библията и други древни книги. (Четете още за НЛО в древен Египет и за НЛО в текстовете от древна Индия в Алтернативния портал) Но древните жреци са се въздържали от масовото приложение на високите технологии, за да не попаднат в ръцете на злонамерени хора, които да злоупотребят с тях. Жреците са пазили висшите знания в тайна от непосветените, съгласно един от основните принципи на жреческия елит – херметизма.

Ценни сведения за научните познания на древността ни дава Книгата на Енох – внукът на легендарния Ной, познат от Библията. В нея Енох разказва историята на една древна цивилизация, съществувала преди Потопа, коята в много отношения може да се свърже с древните цивилизации на Месопотамия. Но описаният от Енох календар е много близък до този на древните българи, а съответствието между деня и нощта в него отговаря на умерените ширини, по-точно на земите около Черно море. Днес мнозина изследователи приемат, че там се е развивала допотопната Понтийска цивилизация.

Енох подробно разяснява знанията по физика и астрономия, получени от т.нар. “ангели”, с което той свидетелствува за високото развнище на науката в древността:

1. Астрономия.

1.1. Знания за движението на Слънцето и Луната, за фазите на Луната и за обратната и страна.

1.2. Знания за лунните и слънчевите затъмнения.

1.3. Знания за движенията на звездите, за тяхното равномерно движение и отклонения, за техния брой, названия, величини и различни влияния.

2. Физика.

2.1. “Тайните на гръмотевиците”. Класификация на гръмотевиците, според тяхната тежест, енергия и мощност; механизъм на гръмотевиците; взаимовръзка между светкавица и гръм.

2.2. “Тайните на ветровете” – “Как се дели тяхното духане и как бива то измервано, как се разпределят ветровете и изворите според тяхната енергия и влияние.”

2.3. Вълново движение на частиците – зараждане на морските вълни.

2.4. Преходи между агрегатните състояния – сублимация, кондензация, замръзване; образуване на облаци, скреж, роса, дъжд и градушка. Познания по метеорология.

Брахманите

Една страна, съхранила в цялостен вид наследството на своята цивилизация, е Индия. Там са съхранени свещените книги на древните арии – Ведите, и други книги, записани на древния език самскрит. Съхранени са и всички институции, свойствени за древните цивилизации – кастова система, езическо вероизповедание и каста на жреците, наречени брахмани. Най-ранните сведения за брахманите ни дават античните летописци, във връзка с похода на Александър Македонски. В гръцките извори те са наречени гимнософисти (мъдреци). Те обаче надживяват античната гръцка цивилизация, за да бъдат много по-късно преоткрити от новите европийски завоеватели – португалци, французи, англичани. Ценни сведения за брахманите от ХVIII в. ни дава Абат Дьо Боа. По негово време в Индия е имало две брахмански общности – на истинските брахмани в Северна Индия от арийски произход, и на други “брахмани” от неарийски произход в Бенгалия, присвоили си това звание. Въпреки кастовите ограничения, в онези години расовото смешение вече е набирало сила. Гибелна последица от това е претопяването на арийския господарски елит сред местното тъмнокожо дравидско население, което е особено очевидно днес. Все пак по времето на Дьо Боа брахманите все още са били запазени като раса, като каста с най-високо положение и расови закони, в сравнение с втората в йерархията каста – кшатрите. “Брахманите твърдят, че вече не съществуват истински кшатри и че в действителност в жилите на тези, които се представят за такива, не тече чиста кръв” (Абат Дьо Боа, ).

В теократичното индийско общество брахманите са били господствуваща каста, заемаща по-високо положение и от царете-раджи, от кастата на кшатрите (воинската каста). В някогашните княжества брахманите са изпълнявали функцията на министри и законодатели, като контролен орган върху управлението на раджите. Брахманите са изпълнямали и правораздавателни функции, в качеството на съдии и прокурори. Имало е и брахмани на военна служба, съответствуващи на багатур боила колобъра в древнобългарската държавна традиция. Но преди всичко брахманите са били мъдреци и учени, и като такива са обучавали господарския елит на Индия в своите школи, наречени ашрами. Специално подготвени брахмани, наречени пурохита, са имали правомощия да отслужват богослужебните обряди. Други брахмани са се занимавали с астрология и са определяли дните и посоките, благоприятни за пътуване и всякакви други начинания.

За свещения авторитет на брахманите и тяхната неоспорима магическа власт свидетелствуват Законите на Ману:

“Брахманът е толкова могъщ, че небесната мълния би поразила царя, който посегне на брахмана или на неговото имущество, защото дори и най-незначителният брахман стои толкова по-високо от царя, че би се осквернил, ако разговаря с него и би бил обезчестен, ако неговото дъщеря избере за себе си царя за съпруг... Нека царят и в краен случай не настройва срещу себе си брахманите, защото те, които създават огъня, Слънцето, Луната, могат да го унищожат със своето могъщество.”

Следователно брахманите са схващани като хора с божествена природа, като въплъщение на боговете, които управляват природните сили. В индийската традиция с понятието БРАХМАН се означава както жръцът-брахман, така и висшето духовно начало – тези две понятия са тъждествени. Според теократичната индийска държавна традиция брахманите са държали най-висшата власт – духовната, властта в сферата на законодателството, вярванията и магическите сили, докато пълномощията на царете са се простирали само в сферата на военно-административната власт. Брахманът има право да поощрява с благословии и дребни подаръци – прида, но също така той може и да наказва, произнасяйки произнасяйки проклятие – шапа.

Според индийските вярвания, който си навлече гнева на брахмана, по никакъв начин не може да се оттърве от неговата шапа, и неизбежно ще претърпи някакво нещастие. Ето защо индийците се отнасят с респект и страхопочитание към брахманите.

В научно отношение брахманите са достигнали невиждани висоти в областта на философията и естествените науки. Така например в най-древните свещени книги – Ведите, се изказват прозрения за естеството на различните топлинни и светлинни лъчения, които днес са предмет на изучаване от страна на квантовата физика. С впечатляваща дълбочина на разума брахманите са успели да проникнат във всички тайни на Битието – от сътворението на Вселената и живота до тайните на човешката душа. Те отдавна са намерили обяснение на редица явления, които западната наука е започнала да изучава през последните 100-200 години – например възникването на галактиката, планетите и Земята, или пък структурата на човешката личност.

Келтските жреци – друиди и филиди

Дълбоко основание на нашето схващане за функциите на елита намираме в постройката на келтския духовен елит. Друидите са върховното, но не и единственото духовно съсловие в структурата на келтското общество. На второ място в йерархията на духовенството са филидите, наречени още овати. Основните функции на елита са разпределени между тези две съсловия в съответствеи с ранга на тяхната значимост. Пълномощията на друидите се простират изключително в сферата на идеологията – върховното призвание на жреческия елит, докато функциите на филидите се отнасят главно до сферата на духовната култура – те са пазителите на родовото наследство. За институцията на друидите свидетелствуват много антични летописи, също и келтски предания. Древногръцките и римските автори смятат друидите за философи, очевидно впечатлени от високите им научни познания. Изглежда на гърците и римляните не е било познато жреческо съсловие от този тип, и затова те не са могли да дадат точно определение за друидите. Така например Амиан Марцелиус твърди, че те са образували “братска общност” според питагорийския принцип. Известно е обаче, че питагорийците са живяли уединено като монаси. Това изобщо не съответствува на общественото положение но друидите – те са имали семейства и са вземали активно участие в обществения живот.

Изчерпателни сведения за познанията на друидите ни дава Гай Юлий Цезар в известния си летопис “Записки по Галската война”:

“Те се учели в продължение на 20 години и запаметявали огромен материал, който не смятали за правилно да го запписват, въпреки че познавали гръцката азбука. Притежавали знания за движението на звездите, за размерите на Света и Земята, за природата и качествата на безсмъртните богове. Знанията си те предавали на млади посветени, които масово се стремели да учат при тях.”

Според ирландските предания науката на друидите се нарича druidecent. Поради прекъсването на жреческата традиция, значителна част от учението на друидите безвъзвратно се е загубила, а са оцелели отделни елементи от него – например писмото огам и Хороскопа на друидите, основан на енергиите на дърветата през годишния кръговрат. Изобщо друидите са се славили с познанията си върху магическите свойства на дърветата и билките, а това е било в основата на друидическата наука. Затова Плиний извежда името на друидите от дъба (на гръцки drias), тъй-като за друидите нямало нищо по свята от дъба и имела, който расте но него. Георги Раковски предлага едно сполучливо тълкувание на името ДРУИДИ : ДЪРВОВЕДИ. Още повече, че съвременните езиковеди намират в това име индоевропейския корен VID (VEDA), означаващ “зная”.

За чудодейните способности на друидите се разказва и в много келтски предания. Там обаче нещата изглеждат силно преувеличени и митологизирани. Все пак и в тях може да се открие известна истина. В ирландската легенда “Cath Magihe Tured” се разказва за битката на божественото племе Туата де Данан срещу фоморите. На въпроса на бог Луг към друида Фигола какво ще предприеме срещу фоморите, последният отговорил:

“Ще предизвикам три огнени дъжда, които да се излеят върху главите на воините, ще им отнема две трети от храбростта и мъжеството, ще направя така, че да натъпи задържане на урината у хората и конете.”

По време на битката при Кълдрени друидът издигнал около кралската войска магическа преграда, която никой от неприятелите не могъл да прескочи. Според легендите на Ирландия и Уелс друидите умеели да заповядват на стихиите, да променят деня в нощ, а лятото в зима, и даже имали способност да въздействуват върху волята на боговете.

Разбира се, повечето от тези магически умения, приписвани на друидите, ни отпращат в света на приказките. Но те са едно безспорно доказателство за високия обществен авторитет на друидите, и за тяхната реална магическа власт, свойствена за духовното съсловие според проф. Жорж Дюмезил. Подобни магически способности също са приписвани и на индийските жреци – брахманите.

Особен интерес за нас представлява отговорът на Фигала. Отнемането на храбростта и мъжеството, протичащо при задържане на урината, показва, че тук става дума за владеене на биологическо оръжие. Ендо от най-модерните съвременни средства за масово унищожение, чието споменаване предизвиква ужас. Но и в легендата за Люд и Левелис от уелския цикъл “Мабиногион” срещаме точното описание но едно оръжие от този род – бактериологическо оръжие. За да се справи с нашествениците кориниадийци, нахлули на Британскиа осктров, крал Люд взел от брат си Левелис едни мушици, които е трябвало да смачка и попари във вода.

“Посъветва го, след като се завърне в своето кралство, да свика на едно място цялото население на страната, като призове и своите сънародници, и пришълците под предлог, че желае да ги помири, и когато всички се съберат, да вземе вълшебната вода и да поръси наред всички присъствуващи. Увери го, че водата ще изтрови кориниадийците, но не ще навреди на британците и те ще останат живи и здрави.”

Крал Люд изпълнил заръката на брат си, и мигом изтребил до крак цялото кориниадийско племе без да навреди на нито един британец. Очевидно в тази легенда се разказва за някаква смъртоносна зараза, пренасяна чрез мушици, с избирателно генетическо действие. Това свидетелствува за високите познания на келтските мъдреци в областта на биологията, и особено в областта на генетиката – науката с първостепенно значение за жреческия елит.

В теократичното келтско общество, органицирано в малки племенни кралства през Античността, друидите са имали върховна власт. Също като брахманите в индийските княжества, те са били по-високопоставени и от кралете. За отношението между крале и друиди Даен Хризостом пише следното:

“Без тях на краля не е позволено нито да действува, нито да решава, така че всъщност те заповядват, а кралете не са нищо друго освен техни слуги и изпълнители на волята им.”

“Друидите имали огромен авторитет и сила благодарение на закона gaesa. Той се е състоял от забрани и заповеди, отнасящи се до отделни хора, също и до управляващите, които ги обвързват с магическа сила, например забраната да се убиват някои животни, да се пътува в определени дни, да се ядат определени храни – вид индивидуално табу. Нарушението на gaesa можело да предизвика отмъщението на свръхестествени сили.”(Йежи Гонсовски, )

Властта на друидите е надхвърляла границите на отделото племе (tuath) – тя се е простирала над цялата келтска общтост. Друидите са се ползували с дипломатически имунитет по време на войни, и са можели свободно да преминават между враждуващите страни. В такива случаи те са изпълнявали ролята на арбитри, и неведнъж са довеждали до помиранеи разгърнатите в боен строй враждуващи войски.

Романтичният спомен за друидите, за епохата на тяхното могъщество и за чудодейните им познания, е пресъздаден в безсмъртния образ на вълшебника Мерлин, херой от епоса за Крал Артур. Това велико художествено произведение е съставено в навечерието на мрачното Средновековие, за да се съхрани в него свещеният мит на великата келтска цивилизация, като пламък във вездесъщата тъмнина, за едно ново историческо осъществяване в по-добри времена. В него Мерлин е представен като мъдрец и вълшебник, съветник на Крал Артур и вдъхновител на братството на рицарите от Кръглата маса. Със своята мъдрост и прорицателска дарба той е в състояние да овладява настъпващите събития, и така осъществява властта над времето, основно призвание на жреческия елит.

Съвсем различни по своите функции и органицация са филидите. Те са дворцови поети и историци, пазители на старинните предания и родословието. Те са владеели искуството на поезията и силата на вдъхновението, и са съчинявали стихове в прослава на кралете. Филидите са били още и гадатели, и също като друидите са имали магическа власт да произнасят заклинателни клетви, които можели да предизвикват нещастия или полза. За разлика от друидите обаче длъжността на филидите се е предавала по наследство, докато друид е можел да стане всеки, който има способности за това. С други думи, филидите са един вид каста. Подготовката на един филид е преминавала през 7 степени, най-високата от които се е постигала след 12 години обучение.

Като духовно съсловие се разглеждат и бардовете. Те съшо са пазители на родовата памет, като разказвачи на легенди и предания.

В древното келтско общество е била в сила и една по-широка формула за духовния елит. Това е категорията Aes Dana. В нея влизат най-влиятелните хора, свързани главно със сферата на духовната култура. Това са хора, чиито авторитет се простира извън пределите на собственото племе – друидите, филидите, най-добрите бардове, лекари и занаятчии.

Колобрите. Законът на Дуло

Близки до друидите по своите функции са и древнобългарските жреци – КОЛОБРИТЕ. Самите друиди също са носили почтителното звание КОЛ, чието производно в съвременния английски HOLY означава “свещен”. Подобни звания са носили още и жреците на древния Шумер и на съвременната му Протоиндийска цивилизация в долината на р. Инд. Обрядът на ритуалното постригване на детето-брахман също се нарича КАУЛА. Когато навърши три години, то се постригва, като му се оставя на темето кичур коса (чембас). Същото ритуално постригване се провежда и сред народите на Памир, но когато мъжкото дете навърши един слънчев месец (31 дни).() Духовникът, който извършва обряда, се нарича КУЛБЪР, производно на КОЛОБЪР. Това свидетелствува за приемствеността на памирските духовници с традицията на древната Балхара. Но и в тантрическата традиция КУЛА (КАУЛА) е най-високата степен на посвещение - равностойно на БРАХМАН. Това е още една следа, водеща към общите корени на колобрите и брахманите.

Всичките тези гореизложени успоредици свидетелствуват, че колобрите, друидите и брахманите, както и шумерските и протоиндийските жреци, са приемници на една могъща працивилизация, разпростряла своята култура в Стария свят много преди индоевропейците. При всичко това древните българи, келти и индоарии са индоевропейски народи, но духовните понятия от рода на КАУЛА са непознати в езиковото наследство на повечето индоевропейски народи. Изобщо категорията “индоевропейци”, като понятие за езикова общност, не е достатъчен критерий за изясняването на културно-историческото наследство на народите от тази група.

Известният чилийски публицист Мигел Серано свързва въпросната арийска працивилизация с Хиперборея – митичната прародина на арийците в Крайния север. Той разглежда тантрическото учение като наследство от нейната традиция. “Първата категория (дивя – б.а.) съответствува на посветения в семейството Кула – само той може да извършва тайния обряд Панчататтва “(петте енергийни принципа на човека). Така Серано обяснява същността на жреческото посвещение в тази изначална арийска цивилизация.

Усложнената държавна йерархия на древните българи обхваща повече от 40 държавни и военни титли. Една титла може да съдържа най-много три звания:

Първото – за служба (назначение): БАГАТУР – войскова; ЧИТКОИ (БОРИ) – крепостна (градска); ЖУПАН – за областна управа; ЮК – транспортна; ЗЕРА – инспекционна; КАНА – дворцова.

Второто – за ранг: БОИЛА – само в благородническите титли.

Третото (или второ) – за длъжност: БАГАИН – младши войскови командир; БАГАТУР – старши командир, тежковъоръжен конник; ТАРКАН – висш администратор; КОЛОБЪР – жрец.

В четири от известните български титли се съдържа званието КОЛОБЪР : БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР, КОЛОБЪР БОИЛА КОЛОБЪР, КАНА БОИЛА КОЛОБЪР и ИЧИРГУ КОЛОБЪР. Познанията върху общите принципи на древнобългарската държавност ни позволяват да изясним смисъла различните колобърски титли и начина на тяхното образуване.

Първото, което забелязваме при тях, е че званието КОЛОБЪР винаги е съчетано със званието БОИЛА, следователно във всички случаи колобрите са боили. БОИЛА е основното звание на българския господарски елит. Боили са не само колобрите, но сащо така и висшите военачалници – например БОИЛА БАГАТУР. ИЧИРГУ КОЛОБЪРът също е БОИЛА, макар че това звание не се съдържа в неговата титла.

Вторият важен извод е, че първото звание от титлата указва длъжността на съответния служител. Така се получава, че БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР е войскова длъжност, тъй-като титлата БАГАТУР се отнася за старшите войскови командири. Той е нещо като военно-политическите офицери от СС, ако използуваме това сравнение от новата история. В КОЛОБЪР БОИЛА КОЛОБЪР званието КОЛОБЪР се повтаря два пъти, но в началото на титлата то има значение за длъжност, а в края и – за сан. Очевидно тази титла се отнася за колобър, който изцяло е посветен на духовните дела. Такъв може да бъде служител в светилище, като това при Мадара – главното светилище на Дунавска България. Недвусмислено се разбира и титлата КАНА БОИЛА КОЛОБЪР – това е дворцов колобър, духовният съветник на КАНА ЮВИГИ, както е пълната титла на върховния български владетел. Съвсем сполучливо на този колобър му приляга прозвището “Водач в Незримото”, замислено от прозорливият български писател Димитър Делян. Макар и да е Първожрец, Канът има достатъчно много злободневни грижи, които не му позволяват да води пълноценен духовен живот. Затова той има нужда от такъв духовен съветник.

ИЧИРГУ КОЛОБЪР вероятно е пълномощник на Кана по жреческите дела. Неговата титла е близка до тази на ИЧИРГУ БОИЛА, изпълняващ длъжността на външен министър.

Третата особеност на колобърските титли е, че две от тях се отнасят за единични длъжности – КАНА БОИЛА КОЛОБЪР и ИЧИРГУ КОЛОБЪР. Сановниците, носещи тези титли, очевидно са едни от шестте велики боили, каквито със сигурност са БОИЛА КАВХАНът и ИЧИРГУ БОИЛА. Великите боили съставляват висшия господарски елит – УКЕЛ (ВОКИЛ). Заедно с Кана те образуват Съвета на Седемте – върховния орган на управлението на САРАКТА (Царството).

За делата и учението на колобрите до нас не са достигнали преки свидетелства. За това обаче ни загатват някои откъси от средновековни хроники, отнасящи се до правомощията на българското жреческо съсловие. Съществени следи от колобърското учение откриваме в нашето родово наследство, съхранено под формата на народни умотворения. Въпреки прекъснатата жреческа традиция, ние с основание се считаме за приемници на на колобрите, защото сме наясно, че не наследството прави елита, а преди всичко разбирането и волята за елит. Или както уточнява Авдеев, целта не само оправдава, а определя средствата.

Днес ние не знаем и една история от живота на някой колобър. Няма го митът за българския Мерлин. Но достойнството на Колобъра откриваме в образите на нашите велики владетели – от Свещената Династия Дуло и следващите династии. Световната история познава всякакви монарси – жестоки, алчни, робуващи на всякакви пороци. Но тези качества винаги са били чужди на законните български владетели. Техните дворци и палати не са блестяли с разош и скъпоценности, а са излъчвали тържественост и достолепие. Българските канове и царе са се прославили като духовнопроникновени и мъдри държавници. Всеки от тях е оставил по някакво послание за идните поколения: Кан Кубрат – Завета да единението; Кан Крум – законите; Кан Омуртаг – за смисъла на човешкия живот: “Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда...” Да, ние виждаме Колобъра в премъдрия Кан Омуртаг, водещ разгорещен спор с пленника-християнин Кинамон, или замислен над поредното си каменно послание. Или в ослепения Кан Владимир Расате, обърнал лице към Слънцето, непреклонен в борбата си за Народната вяра. Нашата борба за новорождението на Арийската цивилизация.

За функциите на колобърското съсловие се споменава в 35-я отговор на папа Николай до княз Борис I: “Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви заклинания и гадания.” Очевидно тук става дума за задълженията на БАТАТУР БОИЛА КОЛОБЪРА. За извършването на заклинания и гадания следва да уточним, че това не е отличителна черта само на българското жреческо съсловие. Подобни задължения са свойствени и за всички останали жречески съсловия – например друидите и брахманите, защото така се осъществява една от основните функции на жреческия елит – магическата власт. Властта над мнозинството, поддържана със силата на редица правила и забрани, вярвания и клетви. С това ние доказваме, че 35-я отговор на папа Николай действително се отнася до правомощията на жреческото съсловие.

Сред най-значимите науки, развивани от колобрите, е астрономията. Високите астрономически познания на древните българи са залигнали в основата на Българския календар – един от най-точните в Света, заедно с този на маите. В разказа си за битката между българи и византийци при нос Калиакра през 514 г., византийският летописец Йоан Антиохийски твърди, че хуните (българите) с гадания предизвикали слънчево затъмнение, с помощта на което предизвикали разгрома на византийската войска. Истината обаче е, че колобрите са знаели периодите на слънчевите и лунните затъмнения, и са използували тези познания във военните действия. Подобен случай е описан и в речника на Суидас, който описва битката между българи и лангобарди в Панония. В своя “Шестоднев” Йоан Екзарх споменава за българските звездочетци следното: “И сега има мнозина, които с опит са придобили знания в тази област и ги предават.” Изглежда от незапомнени времена българите са измервали мъдростта с познанието на звездите. Към това ни навежда едно народно определение от Самоковско, според което мъдрите хора са наричани звездари.

Остатъци от астрономическите познания на древните българи, развивани от колобрите, са съхранени в някои народни умотворения – песни и гатанки. Находчивият изследовател Йордан Вълчев успя грижливо да събере и проучи такива умотворения, и по този начин възстанови учението за Българския календар. Нещо повече – той показа, че това учение се е пазело като приемствена традиция в средите на майсторите-строители и други будни българи до началото на ХХ век. Един човек му е разказал за баща си, който му е дал календарното име Ташо (Петел) и е знаел много неща за календара, но е загинал в Първата световна война, отнасяйки тези тайни със себе си. Такава е била съдбата на последните народни колобри, пазители на наследството на Испериховите българи. Когато през т. нар. “Възраждане” Традицията беше все още жива, тогавашните революционери и просветители, призвани да се борят за освобождението и духовното въздигане на българския народ, не намериха основание за това свята дело в Себе си. Те се увлякоха по разни модерни егалитарни учения, владеещи съзнанието на западноевропейците, а подцениха съкровището на българското родово наследство. Така Традицията беше обречена на забвение, и то точно през прага на възраждащия се интерес към древните български праотци през 30-те години на ХХ век. Има нещо знаменателно в това, но може би такава е била волята на Тангра. Изглежда днес, когато се намираме на прелома между две големи епохи, това все пак е в естеството на нещата. Старата традиция трябваше да отмре, за да се очистим веднъж завинаги от робските наслоения, напластени върху нея. А именно – изчерпаните представи за религия, монархия и патриотизъм, които още сковават волята на българския народ за достоен живот. Само така Традицията може да се роди наново, обновена и пречистена, от дълбините на нашата расова душа.

Най-ценното наследство от стародавната българска традиция, което сме длъжни да ценим и тачим, е нашият расов закон, отнесен към учението на колобрите и Закона на Дуло. Под формата на народни мъдрости и норми на обичайното право той неотменно се е спазвал в старото българско общество. Благодарение на него българите са запазили своята раса от смешение с чужди расови елементи – това е особено показателно за периода на петвековното османско владичество. За някогашните българи не е било прието да се сродяват с чужденци. Те даже са имели резервирано отношение и към някои български общности, за които са смятали, че не са от чиста българска кръв. Като зрял и мъдър народ, преживял всякакви исторически сътресения, българите никога не са ламтяли за чужди земи и население, защото са знаели до какви гибелни последици може да доведе расовото смешение. Също така българинът е имал силен усет за запазването на здравето и жизнеспособността на потомството, бидейки наясно с основните положения на науката за подобряването на расата, която днес се нарича евгеника. “При избор на снаха или зет нашите здрави селяци наблюдават родителите, вземат предвид съществуването на физически или душевни недостатъци в семейството, с което ще се сродяват, на много места устройват най-подробно оглеждане и т.н.” По този начин , провеждайки съзнателен подбор, нашите прадеди са успяли да ограничат разпространението на редица наследствени заболявания. Доказателство за това е ниската срещаемост на такива заболявания сред нашия народ днес.

Изобщо по своята расова култура българите са били на равнището на брахманите. Така нашите прадеди са успели да съхранят чистотата на своята раса и нейните традиционни добродетели. И ако днес тези добродетели са в упадък, то причината за това е в днешната обществено-политическа система, чужда на духа на българския народ, коята подтиска осъществяването на неговата биологическа програма.

Не е вярно, че ние българите не сме националисти, че робството ни е превърнало в покорен и търпелив народ. Въпросът е какво разбираме под национализъм? На нашия народ не е присъщ шовинистичният национализъм на нашите съседи. Нашата истинска национална идеология е от по-висше естество. Тя е на расово и духовно равнище, начертана от колобрите и царете от Свещената Българска династия Дуло. С една дума – Законът на Дуло.