Наистина ли сме наследници на готите? Кой и защо ни будалка!?

В първите години след освобождението на България, из историческите кръгове се оформят редица теории за нашият произход. Всички те са неверни и спорни, търсещи чуждото за основа на техните идей, и пренебрагвайки здравата логика. Така се раждат теориите за тюркският и аборигенният(местен), произход на българите. Тези две теории се хващат гуша за гуша в продължение на десетилетия, оставяйки след себе си само пълни с насмешка, но и отчаяние погледи. Заветите на Раковски, биват забравени и отхвърлени, като за сметка на това опиянени псевдоисторици се хвърлят в търсене на идентичност. Някъде там, се появяват на пиедестала на нашата наука и готите, употребени за пошлите цели на една невярна теория, създадена и употребена за сриването на националното ни самочувствие. "Великият идеолог", на идеята че Готи=Гети(тракииско племе), и следователно местни люде е Ганчо Ценов. Този титан на мисълта възкликва:"Както вече беше доказано, легендата за преселването на готите от Скандинавия е само една легенда". Естествено, такова нещо не е било доказвано. Готите се били изселили от Скандинавия, пише Йордан, но кой ли го чете.

Но кои всъщност са готите? Малцината поклонници на траките, ги наричат местен народ, но нека проверим и изворите. Не са ли те именно народът който идва, подлага на огън и меч местното население, след което се изселва към Италия, подмамен от обещания за плячка. Нека обаче разгледаме как е протекла първата среща на българите и готите, на входа на Кримкият Полуостров. За нея ни разказва прокопий:

Като отишли те(утигурите), близло до Меотидското езеро, те срещнали там така наречените готи тетраксити. Отначало тия готи под закрилата на щитовете си застанали в отбрана срещу напазателите, като се уповавали на своята мощ и непристъпността на мястото - защото те са всъщност най-храбри между всички тамошни варвари. Началото на отока на Меотидското езеро, гдето именно по това време живеели тетракситите, образува сърповиден залив който ги обграждал от повечето страни и останал на нападателите само един не много широк достъп. По-късно обаче - тъй като хуните не искали да губят много време тук, нито пък готите се надявали да могат дълго да се съпротивляват на множеството неприятели - те се споразумели помежду си, тък че като се съединят, да преминат заедно и готите да се заселят на отстрещната страна, точно при самия бряг на отока, гдето живеят и сега, като при това бъдат занапред приятели и съюзници на утигурите и да живеят там навеки при равни и еднакви права с тях. Така именно тия готи се заселили там.

Ето че по времето когато българите пристигат в Европа, и пределите на Европеиска Скития, готите все още също са из същите тези предели.

Готите, след като преминали Дунав, първоначално завзели Панония, а сетне с позволението на Императора, се заселили в земите на Тракия. Там те прекарали немного време и след това завладели западните области.
/Прокопий/

Готите, които с позволение на императора се били поселили в Тракия, вдигнали оръжие против ромеите под предводителството на Теодорих, патриций, достигнал консулски чин във Византион. Но император Зенон, който умеел лесно да се справя с положението, увещал Теодорих да замине за Италия и да започне война със Одоакър, за да завладее за себе си и за готите Запада. За него, който вече бил достигнал до сенаторско достоинство, би било по-доре да победи един узурпатор(Одоакър), да има под властта си ромеи и италийци, отколкото да влиза в борба с императора, да се излага на такава голяма опасност. Зарадват от това предложение Теодорих заминал за Италия последван от готите, които поставили в своие коли деца и жени, както и покъщнината, която могли да носят.
/Прокопий/

След всичко това, всеки човек би се запитал за какви "местни" хора говорят Ганчо Ценов и шепата днешни последователи който неуспешно всяват панаирджиищина из българската история, и съзнанието за българският произход. Нека погледнем и самият Йорданес, гот по произход:

Като присъединил към себе си гепидите на Ардарик, готите на Валамир, както и различни други народи с техните царе, хунският цар Атила опустошил целия Илирик, Тракия, двете Дакии, Мизия и Скития.
/Йорданес/

Накъсо казано, тогава Острогот, преминал с хората си Дунава и опустошил Мизия и Тракия.
/Йорданес/

След смъртта на Острогост, Книва, разделил войската на две части и изпратил една част да опустошава Мизия, понеже знаел, че тя пoради нехаиството на императорите била лишена от защитници, а сам той се установил с 7000 воиници при Еусция
/Йорданес/

Тракия почувствала жестокоста на готите. Тук именно при полите на планината Хемус те предприели нападение към близкия до морето град Анхиало и скоро се приближили до него.
/Йорданес/

Едва ли местен народ би опустошавал собствената си земя. Любопитно е че готите не са говорели езика на скитите и сарматите(от иранската група), а свой уникален германски език, на който е написана и ранно-християнската Библия на проповедника Улфила, обявен за сектант. И все пак, нека прочетем и още няколко известия на други историци, за да затвърдим очевидното. Единственият начин по който може да се обясни залитането на пишман историци към готите, е очевидното нечетене на изворите. Извори, който си го казват толкова ясно:

Варварски пълчища начело с Аларих, опустошили всичко до Елада, и земите около Илирик.
/Йоан Антиохииски/

Когато Валамир нарушил мирния договор и опустошил множество ромейски градове и области, ромеите проводили при него пратеници, който го укорили за враждебните му деиствия и за да не напада по-нататък страната - определили му да му бъдат давани годишно триста литри, тъй като той казвал, че неговият народ се отдавал на война, понеже не му стигало това от което се нуждаел.
/Приск Тракиец(Тракиец в случая е прозвище - всъщност е елин)/

Обективната преценка ни задължава да споменем огромният принос на готите за прочистване на полуострова от месното население. Това допринася няколко века по-късно българите да се настанят във своята нова земя, напълно необезпокоявани, поради липса на местно население което да я брани. В тази връзка, готите се явяват авангард на онази вихрушка наречена "велико преселение на народите", и извършват огромна услуга на българите, като разчистват терена за българите.

samoistina.com

"Овчата" битка през 1223 година или как българите победили Монголската империя...

На снимката - снаряжение на волжко-български воин. Тамошните българи са първите в света, който нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло. По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си... татари(оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ...
....И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи

Ибн Ал Хасир

Когато човек отгърне книгата "история на ТАССР(Татарска Съветска република), от 1973, той прочита следното "Поздней осенью 1223г. булгары вышли навстречу монголам, устроили в нескольких местах засады, и когда монголы прошли засады, булгары окружили их со всех сторон и почти всех перебили. Лишь немногие, спасшись бегством………дошли до ставки Чингис хана..." - В превод, "Есента на 1223, булгарите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили".

Монголските пълчища не познавали загубата до преди нахлуването им в Волжка България.

Тази книга е била писана много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като "пресичане на пътища", и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило?

През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара вегаът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.

Според визатииският стратег - Лъв Философ живял през 9ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: "те(българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй" От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.

Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 война, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници - нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте воини. През 1223 битката "разстърсила вселената", и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.

samoistina.com