ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: 10/26/08

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

неделя, 26 октомври 2008 г.

Свети великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец

Свети Димитър (на гръцки: Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е православен светец.

Роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитрий умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитрий обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитрий да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитрий бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитрий предал имането си на слугата си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитрий Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Чудотворната сила на Свети Димитрий е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.

В иконографията Свети Димитрий се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса - седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитрий убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец, турчин. В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкования на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ, КОИТО НОСЯТ НЕГОВОТО ИМЕ!