ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

петък, 8 февруари 2013 г.

ПЕТКО КАРАВЕЛОВ 1843-1903

На 6 февруари смъртта си среща политикът Петко Каравелов

Петко Каравелов е една от най-видните политически фигури в следосвобожденска България. Брат е на големия български писател Л’юбен Каравелов и е баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден на 5 март 1843г., в Копривщица – град, от който произлизат голяма част от българските възрожденски дейци. Той отраства в голямо и известно семейство, като има трима братя и три сестри. Като член на подобно семейство, Петко получава много добро за времето си образование. Когато завършва училище е пратен при брат си – Любен в Русия. Там следва и завършва право в столицата Москва, през 1869г., след което се връща в България. След Освобождението той е един от малкото изключително добре образовани българи. Именно това му качество, както и произхода от уважаван род допринасят за неговата популярност в политическия живот в страната. Участва активно в изработването на Търновската конституция. Ефектът от неговата намеса в съставянето на основния закон обаче е сериозно оспорван от вещи лица в историята и правото.

Името на Петко Каравелов се свързва често с радикалното крило на Либералната партия, на която той застава начело. Именно като такъв е избран и за министър председател в периода 1880-1881г. Като такъв обаче не довършва мандата си, заради промяната в политическата обстановка в страната. Княз Александър I Батенберг го сваля от власт и с това се дава началото на Режима на пълномощията. Каравелов заминава за Пловдив, където става кмет на града в периода 1883-1884г. След съставянето на Конституцията той отново се връща в София и оглавява правителство на Либералната партия до 1886г. На този пост той извършва и най-значимото си политическо дело – Съединението на България. С напускането на княз Батенберг, Каравелов е посочен за регент, заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Властта обаче отива в ръцете на Стамболов и Петко напуска. съвета. През 1887г. в България се организира бунт на офицерите-русофили. Той е потушен, но събитията дават повод на Стамболов да наложи политическата си воля и Каравелов е арестуван. Копривщенецът твърдо отстоява позициите си и политическите си виждания, пример затова е обявяването му твърдо против избора на Фердинанд за монарх.

През 1892г. Петко Каравелов е арестуван и осъден на 5 години затвор, във връзка с опит за убийство над Стефан

Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. През 1894г. обаче той е амнистиран и освободен от властта. Две години по-късно оглавява Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Става министър-председател за пореден път, когато влиза в коалиция с Прогресивнолибералната партия. Смъртта си среща на 6 февруари 1903г., а тялото му е погребано в двора на църквата “Св. Седмочисленици” в София. Според уважавания български финансист Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал нито стотинка от държавата. Наследниците на политика имат нерадостна съдба. Той има три дъщери от съпругата си – Екатерина Пенева. Най-малката – Радка умира още малка, а Виола угасва от загубата на безследно изчезналия си съпруг. Най-известна е кончината на Лора – съпругата на Яворов, която загива от куршум. Най-разпространената теория е, че тя се е самоубила.