Ангел Войвода 1812-1865

Хайдутството е най-ранната проява на борбата на българския народ за национално самоосъзнаване и освобождение от турските поробители и има дълбоки корени в Първомайско. Драгойна и Буковският балкан са едно от най-изявените хайдушки свърталища в цяла България. В пазвите им са шетали народни закрилници като Вълчан войвода (действал не по-късно от началото на XVIII век); Канлъ Караджа от село Ситово, Асеновградско (подвизавал се преди 1760 г); Никола войвода; Хайдут Сивко; Ангел войвода (Ангел Зотов – стария Ангел войвода); Анджо; Точка; Дели Петър (от село Козлук, шетал из Драгойна и рида Мечковец към средата на миналия век) и най-вече легендарния Ангел (Кариотов) войвода. Тук са шетали и жени хайдутки като Гуга войвода от село Избегли, Тота Видевката, Янка войвода, Рада войвода и други.
В отделни моменти нашият край е бил свърталище или район на действие и на някои прочути хайдути и народни закрилници от други краища. Така през 1802 – 1804, а също и през 1805 г. тук обикалял със своята дружина Индже войвода, който стигнал до Искра и Новаково. През 1861 г. Панайот Хитов се спуснал с четата си от Стара планина и движейки се покрай Марица, стигнал Сакар планина, при което минал и през Първомайско. В южните части на нашия край се подвизавал и прочутия капитан Петко войвода. Петко и Ангел са безспорно най-известните български хайдути от XIX век. Но докато за Петко Киряков бе направен телевизионен сериал и бяха издигнати десетки паметници, Ангел войвода все още очаква прояви, чрез които да получи полагащото му се признание. А той го заслужава и изграденият в началото на 2007 г. в Първомай бюст-паметник на този легендарен борец за българщината е най-малкото, което ние, неговите потомци-земляци му дължим.
В продължение на 35 години, от 1830 до 1865 г., из Драгойна шетала стегната, добре обучена, въоръжена и организирана хайдушка дружина. Начело й бил Ангел войвода.
Цялото име на този наш легендарен хайдутин е Ангел Стоянов Кариотов. Баща му, Стоян Кариотов, избягал от родното си село Чадърлукьой, Гюмюрджинско и след кратък престой в село Дрипчево, Свиленградско, се заселил в Козлук, днешното Драгойново. Две години хайдутувал в дружината на Точка войвода, след разпадането на която се установил в Козлук, наел Ходжовата воденица и в продължение на двадесет години бил воденичар. Тук се и задомил.
На 8 (21 по нов стил) септември 1812 година в семейството му се родил бъдещият Ангел войвода.
Ангел израснал в бедно, многолюдно семейство. Дълги години бил наемно овчарче. Скитайки с овцете и козите, той завързал здрави връзки със своите бъдещи помагачи, ятаци, сподвижници и съгледвачи. Тук в него покълнали и първите чувства на омраза към османлиите.
През 1830 год. турците погубили баща му и отвлекли годеницата му. И Ангел поел хайдушките пътеки. С материалната и духовна помощ на местни патриоти, овчари и най-вече на Паун Везирев (от Козлук – друго име, което очаква признание), Ангел организирал своята дружина. В нея влезли Стойко Чакъргьозлията и Стоян Узунбойлията от Панагюрище, Кольо Нацков, Добри Копривщенецът, Кара Петко, Димитър Одриналията и други. Драгойна станала постоянно скривалище на дружината. Добрева поляна, Мандра чешма, Саръкова поляна, Синия кайнак, Терзийския кайнак, Ходжовия гроб – това са били любими места и сигурни убежища за Ангел и хайдутите му. Главният район на неговата дейност били Тракия и Родопите, но в отделни набези Ангеловите хайдути достигат и Беломорието, Македония, част от Северна България, дори Цариград и Смирна (Измир), Мала Азия.
В своята дейност Ангел войвода доста се различава от старите хайдути. Възприел от тях старите хайдушки добродетели, методи и прийоми, той въвел стегната организация, дисциплина, строг морал и трезвеност. В това отношение той е много по-близо до Раковски, отколкото до старите хайдушки войводи. Той не само наказвал и сплашвал, а и вдъхвал вяра за по-добро бъдеще, подпомагал всячески и всичко, което допринасяло за запазването и извисяването на българщината.
Животът и подвизите на Ангел и дружината му са описани в десетки книги и книжки, сред които най-подробна, пълна и точна е “Ангел войвода” на Руси Димитров, преиздавана многократно и редовно изчерпваща се. Тук ще преразкажем само един епизод от дейността му.
Оплакали се на Ангел войвода селяни от Одринско: Мушон бей, евреин – лихварин от Цариград, бил откупил от султана събирането на десятъка. Но не го събирал както трябва – арнаутската му шайка надвзимала, по негово нареждане, двойно и тройно. За да го накаже, Ангел предприел поход в самото сърце на Османската империя – в Цариград.
Благополучно стигнали Ангел, Стойко Чакъргьозлията и Стоян Узунбойлията до малкото пристанище Чанаккале, преоблечени като калайджии. Тук ги познал някакъв хасковски кундуржия и тримата забързали към пристанището. В бързината сбъркали и се качили вместо на гемията за Цариград на тази за Бурса. Това не се оказало пречка за нашите юнаци. Те влезнали в капитанската кабина, извадили пищовите и… гемията поела курс към Цариград. В Османската столица от нея слезли трима… джелепи – търговци на добитък.
Няколко дни хайдутите обикаляли из града, разучавали обстановката. За тях не било трудно да намерят дюкяна на Мушон бей – Паун Везирев предварително проучил всичко.
Един ден в дюкяна на сарафина влезли двама търговци – предрешените Ангел и Стойко. От дума на дума Мушон усетил, че го очаква голям келепир – търговците поискали да сменят два-три чувала сребърни пари за златни. Уговорили се сделката да стане вечерта у дома на лихваря – Мушон нямал толкова злато в дюкяна си. Вечерта евреинът наредил на хората си да не го безпокоят и да не се мяркат наоколо. Скоро Ангел и другарите му пристигнали с два чувала, пълни с… кремъци. Мушон бей горял от нетърпение да види среброто, но получил удар в главата, който се оказал смъртоносен. Хайдутите изсипали кремъците, изпразнили касата на евреина в чувалите и благополучно се измъкнали.
Но акцията още не е завършила успешно. Мушон бей бил личен приятел на великия везир и когато прислугата открила убития лихвар, след нашите хора изпратили повече от хиляда души конници. Начело им застанал Джелал Ахмед, наричан още Карагюзел бинбаши.
Ангел се свързал с четата си, но бил обграден от потерята на Куруджийския Хисар (Хасковско). Обаче не се стигнало до битка. Срещу аскера се задал върлинест млад хайдутин с бяла кърпа в ръка – Слави. Отведен при бинбашията, той му предал малка бележка и се отместил. От храстите се чул гърмеж и хрътката в краката на Карагюзеловия кон изквичала – куршум опърлил козината й от челото до опашката. Адютантът на Джелал понечил да даде команда за откриване на огън, но началникът му го спрял. Втори гърмеж откъм храстите свалил позлатения полумесец на знамето. Карагюзел трескаво мислел – на бележката той прочел: “С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето, а с третия, ако не върнеш аскера – твоята глава.” Огледал се Джелал и ясно и високо дал команда за връщане.
Аскерът се изтеглил. На въпрос на свой офицер какво пише на бележката, Джелал Ахмед отвърнал: “Всичко се оправя, само пробита глава не може. Довечера мастиката е от мене – живея втори живот!”
Аскерът се оттеглил, а останалите башибозуци така и не успели да преодолеят убийствено точната хайдушка стрелба. Под закрилата на настъпилата нощ, хайдутите се измъкнали и скоро достигнали сигурните убежища на Драгойна. Златото на Мушон се озовало в ръцете на хиляди бедняци.
Стотици са подвизите, подобни на разказания, които извършва Ангел войвода с дружината си. Те го извисяват като един от най-известните, почитаните и обичаните български герои от мрачната епоха на турското иго. През 1865 г. прочутият войвода загинал в неравен бой на един връх в Рила, носещ днес неговото име. С делата си той допринесъл твърде много за националното самоосъзнаване на българите, за свободата, която вече била близо.
Ангел войвода живее в сърцата на своите потомци не само с десетките си героични прояви, а и с многобройните си дарителски жестове в подкрепа на родолюбиви начинания за издигане на българското самоосъзнаване – той е оказал значителна финансова подкрепа при строежа на редица църкви и училища в Първомайския край – в храма в Драгойново доскоро имаше разкошен полилей, дарен от Ангел. В Араповския манастир още се издига внушителната Ангелова кула, издигната с дарени от войводата средства. А колко са подпомогнатите от него изпаднали в беда българи – само Бог знае!

Никола  Сталев

Коя е най-великата битка на български владетел и защо?

Една единствена битка остава белязана в историята на Европа като паметна и знаменателна за признаването на цял нов етнос и на една нова държава с традиции в държавното управление и устройство.  Приблизително повече от хиляда години след това Европа ще признае границите на България по завояваното от тази битка без да се интересува от културата и сходствата на етносите в границите на Османската империя, макар че е проведено мащабно етнографско проучване на културалните особености на отделните етноси от геолога и етнограф Ами Буе. Тази битка може да бъде само една сред многото други.

Защо тя постига толкова много. Не са останали никакви сведения за мотивите на Византия да отдаде толкова много територия на новата страна съседка - България. Трябва да подчертаем, че за периода 671-680 Аспарух строи своята отвъддунавска България. Трябва да вметнем, че това не е станало само и единствено с човешката сила на племето тръгнало първоначално с него. Една от тайните, която очевидно няма да бъде историографски доказана, е че Аспарух е крадял и тайно, и явно хора от племето на брат си БатБаян. В противен случай не бихме могли да си представим изграждането на толкова стройна и мощна система от ровове, характерна за протобългарските защитно-укрепни съобъжения на азиатските български градове, но вече разтлани върху територията на цяла Малка Скития.

Аспарух привлича своите сънародници от старата своя бащина държава с обещанието, че ще им осигури обетована земя, както и прави. Неколкократни са били миграционните потоци от Велика България към Аспарухова Балгария. Преместването на юг на българите не е било едностранен акт. Затова и хазарите са били най-големия враг на Аспарух.

Защо Византия дава толкова много на българите в тази битка и защо България получава толкова много блага и територии.

Причината за това е равносилна на политически слух и страх. Точно преди повече от 270 години друг един цар на варварите тръгнал от Малка Скития, завладява, опожарява и ограбва Рим. Само за по малко от три столетия споменът от това разтърсило цял свят грандиозно събитие е още жив и пресен. Византия в лицето на своя василевс Константин Погонат решава да премести цялата си войска вояваща до този момент със силния противник в лицето на персите в земите на Тракия, където да се води ефективна борба срещу новия съсед на Византия. При това Византия не напада в началото, тъй като Аспарух не нарушава границите на империята, а и гради защитни съоръжение, което до тогава е устройвало Византия. До мига в който Аспарух плячкосва империята преди битката при Онгъла. След победата византийските дипломати виждат в лицето на българите най-голямата заплаха и за да забавят похода им към южна Тракия, където се намират най-богатите градове на Византия, те отстъпват цяла Долна Мизия. Византия е респектирана от политическата аналогия от събитията по превземането на Рим от царя на гетите Аларих.

Защо битката при Онгъла е най-великата битка на български владетел за всички времена. 

1. Избита е голяма част от войската на византийците, които са преследвани и изтребени до крак далеч в пределите на Византия.

2. Пленен е целият императорски обоз. Доспехите на гръцката войска са иззети.

3. Наследството и крепостите на западноримските легионери са в ръцете на Аспарух, което води до обмяна на опит и до съсредоточаване и централизиране на властта на българите.

4. Византия за кратко време е парализирана политически, тъй като е лишена от мощна и боеспособна императорска войска. Политическият слух за мощта на българите и оличетворението им с политическата роля на предишния народ на Малка Скития, избил, опожарил и завладял древен Рим, също е изиграл своето значение, наред с отстъплението на императора за лечение в Несебър, което е възприето като погрешен сигнал за отстъпление, подробно документирано от византийските хронисти.

5. Новата държава е призната юридически от Византия, описани са нейните граници и годишния данък дължим от Византия на българския владетел в ясен политически договор. Европа се сдобива с една от първите държави в истинския смисъл след разпадането на Римската империя.

6. Слуховете и аналогиите с предишни събития са оказвали голямо влияние на изхода от битките, когато те не са били подплътени с добра военна стратегия и боен дух.

7. Морално и военно силово превъзходство над противника.

8. Българите не са поданници, а господари.

9. Българите не плащат данък.

10. Централизиране на властта и използването на естествени географски бариери против нашествие.

11. Събитията от Онгъла повтарят славата и терора на презвемането на Рим от Аларих.

12. Битката бележи края на възхода на Византия в експанзивната й политика и разширяването на границите й и началото на политическата й криза до нейният пълен колапс с превземането на Константинопол. След нея българите ще завлавяват територии на юг в пределите на Византия, а персите от изток.

13. След установяване на солидна държава на Аспарух българите продължават да прииждат от формированията на Бат Баян и Кубер.

14. Византийците с неохота трябва да признаят победата си пред христианин, победил по варварски и жесток начин.

15. Реваншизма, който василевсите след образуването на Аспарухова България поддържат, води до трайното изтощаване на византийската мощ и до политическата слабост на световната сцена. Вероятно той е бил оправдан, а не мира, заради непрекъснатото разширяване на българските територии за сметка на византийските.

16. Сведенията за Аспарух са оскъдни и главно от византийски хронисти. Това е феноменален факт. Причината е, че по негово време се заражда жестокия конфликт между колобърската жреческа каста и монархическия институт на рода Дуло. Най-великият от всички ханове, остава в историята като непознат в детайли владетел. Колобърите не могат и не искат да признаят след смъртта на монарха неговата принадлежност към християнския свят. Това е причината поради която нямаме писмени сведения, че Тервел е син на Аспарух, а само го предполагаме по силата на династическия закон. Това е и причината колобърите да дадат началото на ханкрумовата династия - първия преврат в Аспарухова България.

Blog.bg

Фалшификации и манипулации на българската история

"Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне."

Проф. Крум Балтаджиев

ВЪВЕДЕНИЕ:

Със звездичка са отбелязани историци и изследователи със специфични не български имена или такива с чуждо етническо самосъзнание, прокарващи зловонните идеи на тайни организации и сили, работещи срещу България!)

Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комуниститеинтернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити - разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мьтна, толкова по-добре; Разделяй и владей!,...

През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! В по-ново време грубата игра беше заменена с някои по-рафинирани средства и методи, но това не променя нещата. Например - Световната банка отпуска някаква жалка целева субсидия на Министерството на образованието и срещу това го обвързва с договор, нейни специалисти да изготвят учебните програми, по които ще учат българските ученици и студенти. И за да са нещата точни - в това не участват български експерти за да не объркат нещо. Точно и ясно!...

Наскоро четох, че в САЩ в училищата не се изучава предмет "История". Това ме потресе, но същевременно ми стана ясно защо американската нация се състои от жизнерадостни идиоти, които вярват на всичко, което се каже по телевизията или е написано във вестник!...

В Съветският съюз и неговите сателити от соц. лагера, по времето на болшевизма и тоталитарния комунизъм се учеше история. В България също. Но тази история беше така деформирана и изопачена, че последствията още личат в учебниците. Дали се е променило нещо у нас през последните две петилетки и нещо. Нищо подобно - главите на децата се тъпчат с все същите исторически сурогати и свободни съчинения, подплатени с комунизъм и марксистко-ленински постулати. Дори става и по-лошо, като например старите догми да се заместват с нови - когато политиката влезе с кални ботуши в покоите на науката, не очаквайте нищо добро!

Вземете например един от новите учебници по "История на България" за кандидат-студенти и зрелостници (2001-2002 г.) под редакцията на чл. кор. проф. Васил Гюзелев (87) и ще видите познатата схема - Колко са велики славяните; с тях започва историята на България; дивашките и нискокултурни "прабългари"; траките липсват!? Защо да не липсват, след като указанията са да се разтягат повече локуми за Византия и елините. В същия "учебник" Старата Велика България на кан Кубрат е сведена до едно малко петънце, намиращо се между Фанагория и р.Сал. Човек да се чуди защо точно чуждите хронисти са наричали тази българска държава "Стара" и "Велика". Че кое й е "великото", след като според учебника на Васил Гюзелев там е имало едва ли не само няколко села!... В момента българските учебници по история продължават да са пълни антинаучна марксистко-ленинска и сталинска идеология, която трови душите и на новите поколения (20). Отделни автори правят някакви опити да променят нещата, но това са гласове в пустиня. Вредите, които са нанесени са толкова големи, че всичко се движи по инерция и старите клишета се мултиплицират непрекъснато. Редица изследователи и учени считат, че трябва да дойде едно ново поколение необременени историци, които да напишат истинската история. Проблемите тук обаче са два- Първо старите комунистически кадри продължават да обучават в познатия ни стереотип новите поколения студенти и ученици и ло този начин се "само възпроизвеждат", както се изрази преди време един наш учен. Новите политически повеи започват да налагат и някои нови стереотипи далеч от обективната реалност. Тук по "принципа на махалото" се отива в другата крайност което е също толкова вредно. В стремежа си да изгоним комунизма от учебниците по история. неговото място беше веднага заето от обезличаващия и безроден глобализъм и космополитизъм. Напоследък определени кръгове непрекъснато, упорито и садистично насаждат в обществото "либерално-демократични" теории, според които "трябвало да се загърби миналото", "да сме по-толерантни", "етнически търпими", "да не дразним съседите", "да не се изтъкваме чрез историята", защото това е "национализъм" и т.н. А видите ли национализма и патриотизма са нещо много лошо и представете си, че объркат нечии планове!... Тази олигофренска политика вече дава горчиви "плодове". От учебниците по история започват да изчезват цели раздели и децата получават някакви половинчати и осакатени знания. Полуистините обаче никога не са градивни и не носят нищо добро. Те не могат да заместят истината и съдържат негативен и разрушителен елемент. Това в още по-голяма степен важи за историческата истина и манипулациите, които я замъгляват. В новите учебници по история първо изчезнаха траките (по-нататък ще обясним подробно защо); след това турското робство стана "турско владичество", а малко по-късно "турско присъствие на Балканите". Както е тръгнало не бих се учудил след време турското робство и геноцидът спрямо българите и арменците в Османската империя да бъдат представяни като "хуманитарни операции" на башибозука и редовните турски войски!... Във връзка с това научихме, че съвсем наскоро една учителка от гр. Лом - Клара Петкова*, в час по родинознание учела децата, че от "турско робство са ни освободили САЩ", а който твърди обратното е "комунист"!!!... Коментарът е излишен. Същата учителка сега обаче е депутатка на НДСВ в Народното събрание!?!

Но нека бъдем последователни и да разкрием механизмите, чрез които се фалшифицира българската история. Настоящето изследване няма за цел да обхване цялата тази проблематика, защото става въпрос за огромен масив от информация, обработката на който в никой случай не е по силите на отделен изследовател. По-важното е да се сложи акцент върху начина, по който са фалшифицирани ключови събития и факти и да се посочат виновните лица - нещо, което до сега не е правено цялостно, но ние ще поемем риска, защото тук става въпрос за ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! За това прошка няма да има за никого! Щом си си продал душата на дявола, ще трябва да повриш и в катрана, за да се пречистиш от греховете. Такъв е божия закон! Съд ще има за всеки [...Националните предатели и българофобите трябва да бъдат разобличени.

МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Когато се работи със старите автори (т.нар."извори") трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години. И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България. В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ юдео-масонски космополитизъм и глобализъм!... Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове. Така е било през всички времена. Точно затова адмирирам "Българска Орда -1938" и сродните на нея организации, че застъпват модела на интердисциплинарното българознание, което разбива монопола на официалните историци. Така неправителствените организации и независимите експерти могат да бъдат коректив на лъже-историците и да се отстоява историческата истина!

В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесват външни сили, които и полагат жалените на най-големите фалшификации и манипулации на българската история. Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев - "...На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучаВайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони. Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски..." (който обаче е руски възпитаник и "щемпела" си личи отвсякъде - бел. моя). И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците. Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи..." .

По-важните от тези чужди учени писали българската история са - Н.С.Державин (руснак); М.Сперанский (руснак); Константин Иречек (чех); Якоб Веис* (евреин); Карел Шкорпил; Херменгилд Шкорпил; ф.И.Успенский (руснак); Юрий Венелин; Павел Йосиф Шафарик* (чешки евреин); И.В.Ягич (руснак); проф.В.Томашек (чех, австроунгарец); Геза фехер* (унгарски евреин), и др. Наред с тези имена в по-ново време се появяват и цяла плеяда други чужденци и чуждоземни имена на "български историци"с небългарски произход. Най-накрая в тази печална редица се появяват и български историци слуги на "силните на деня", към тях се причисляват и една особена категория "историци" с привидно български имена, но с небългарски или смесен произход и с чуждо етническо самосъзнание! Тази последна категория "историци" е най-опасна и вредна и трябва систематично да бъде разобличавана за фалшификации и подривна дейност насочени срещу България!... За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.

Когато д-р И. Д. Шишманов "доказва", чесборникът "Веда Словена"на Стефан Веркович е "фалшификат", веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува. В обобщен вид се вижда, че основната българска история писана и преповтаряна през последните сто години е творена главно от чужденци и шпиони на чужди правителства. Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.

Нека видим по какъв начин се фалшифицира исорията и видовете фалшификации, които имаме

1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).

2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).

3. Крадене на история.

4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.

5. "Редактиране" на изворов материал.

6. Откровени и нагли фалшификации.

7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.

Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската истозия под една или друга форма.

Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на "историци".

ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ

1. Произход и Прародина на българите.

2. Етимологията на името "българин".

3. Понятийния апарат.

4. Езиковия проблем и писмеността.

5. Религия и приемане на християнството.

6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси.

7. Създаване на теории за "изчезналите" антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.

8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци възрожденци и такива в по-ново време.

9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.

С произхода и прародината на българите ("прабългарите") е спекулирано безкрайно много. Общо взето до сега беше натрапена теорията, че "прабългарите" са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви полудиви "номади монголоиди"), които, идвайки на Дунава, се претопили в "славянското море" и станали "бели хора"!?... Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и "прабългарите" са били такива!

Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от "тюркския" им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни понятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!... Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета "татари", за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари)  и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!

Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев "Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното - От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се "българи", в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна - Русия" .

Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то проводник облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов. Той налага в току-що излюпващата се българска историческа наука руската версия и почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно я следват ето вече над 100 години. Ето какво пишат за произхода на българите и други такива "историци" - ибрикчии - Александър фол*, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков и Костадин Петров - "Прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...'. По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в Ш-о хилядолетие пр.н.е." Империята на българите край Кавказ - Стара Велика България - е представена като "Прабългарски съюз Старата голяма България", а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума. Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя .

В многотомната "История на България" (т.2) на БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*, Василка Тъпкова - Заимова* и др. пишат - "Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др.:. Отново се говори за "Прабългарски военно-племенен съюз Велика България", "прабългарите-номади", нищо не се споменава за българските градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно на това се твърди, че "прабългарите живеели в юрти, землянки, надземни постройки" и "номадски станове". Историята на Дунавска България отново се започва със славяните. Българската държавност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната история е орязана...

С малки изключения почти същите тези преповтарят и Веселин Бешевлиев ; акад. Димитър Ангелов ; Ст. Младенов; Иван Шишманов; Станчо Ваклинов и редица други автори, пишещи главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските и комунистически идеологии. В писанията на всички тези автори, които залягаха в официалните учебници от комунистическо време, с фини манипулации българите трябваше да бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси и по този начин да се скъса връзката с древната ни история. По това време негласно на учените беше забранено да се занимават с древната българска история преди кан Аспарух (668-695Г.). Забрана наложена със седем печата!... Според д-р Тачо Танев - "Забраната се състои в това, че е прогласена веднъж завинаги неразбиваемата "научна аксиома" - Най-древните далекоизточни хуни (по руски "сюнну", но и "хунну") нямат нищо общо с европейските хуни (по руски "гунну"), а европейските хуни нямат нищо общо с Испериховите българи (по руски "булгари" или тюрко-булгари", но не и "българи", както руснаците определят дунавските българи след покръстването им) и, най-сетне, че Испериховите българи ("булгари", "тюрко-булгари"), нямайки каквито и да са предшественици, пристигнали на Балкана в нищожно на брой количество и взели та се претопили и безследно изчезнали всред 'славянското море", като необяснимо защо или по някаква неосъществена случайност, това "славянско море" възприело да се назовава БЪЛГАРИ (по руски "болгарь!"). Така, че днешните "болгарь!" нямат нищо общо нито с Испериховите "булгарь!", нито с "гунни"-те, нито със "сюнну" или "хунну". Тази "научна" логика, която търси само разликите, но в никой случай не и приликите и общото, спокойно може да се нарече "Разделяй, за да владееш чрез науката!..." (

Тук специално внимание бих искал да отделя на автора Петър Добрев, който отрича тюркската и славянската теория за произхода на българите, но заедно с това отхвърля и връзката с хуните, като доста агресивно защитава тази своя теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има редица документи и доказателства за това. Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и споменатите по-горе комунистически автори е, че "хуни" не е етническо понятие, а е събирателен термин за 26 народа обединени под единно ръководство в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат да бъдат определени като" тюрки", тъй като тюрките като държавна формация се появяват шест века по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хомогенни, живеят на огромна територия и най-общо могат да бъдат разделени на две големи групи - източни (дунху или жун - монголоезични) и западни (хуили хунори- ираноезични). Българите като европеиди спадат именно към втората група! Въпреки разните спекулации, антропологически българите (в т.ч. и "прабългарите", които ние наричаме "древни българи") са определени като индоевропейци, кавказки тип от причерноморската група. По отношение на волжките българи Петър Добрев също има грехове, защото без да е направил необходимите изследвания твърди най-отговорно, че били изчезнали през ХІІІ-ХІV в., точно както тръбят и всички руски енциклопедии! След като се твърди това, трябва да се обясни и факта, защо след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни си присвоява титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати!... Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. По тези въпроси са излезли множество книги  и всеки може да ги прочете, ако го пожелае... По въпроса дали в Руската федерация има българи, трябва да се питат самите българи, които живеят там, а не руснаците или руските възпитаници в България, които са женени за рускини и предават и продават българските национални интереси, маскирани като патриоти и загрижени "историци"!

В потвърждение на казаното по-горе е фактът, че през последните години руските учени ограничиха използването на термини като "тюркски народи", "тюркски езици", "тюркска култура", и го заместиха с "алтайски народи", "алтайски езици", "алтайска култура" и т.н. По отношение прародината на древните българи няма единно становище, независимо от записаното в школските учебници и дебелите томове на БАН. Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. 'траки") са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките. Пръв е изказал подробно аргументирана теза за автохонност на българите на Балканите проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия век. В своите трудове той се опира предимно на сведения от старите антични автори и критикува някои български историци като - Васил Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а също и Ватрослав Ягич, Голубински и Шафарик*, че укриват факти по тези въпроси и защитават славянофилски и българофобски теории вредни за България !

Най-оригинална и точна формулировка за произхода на древните българи дава д-р Тачо Танев, който ни определя като древен народ със собствена идентичност - "Българите са един велик самостоен народ в историята на човечеството, и освен това, те са един от най-древните живи и до днес народи на земята, с богато собствено народно предание". Той ги свързва също така и с хуните (техния западен клон), с който нямат етнически различия. Фалшифицирането на произхода и прародината на древните българи е последвано и от манипулации и изкривяване значението и етимологията на името "българин". Могат да бъдат изброени над 50 версии за значението на българското народностно име и повечето от тях не са верни. В това отношение най-злостно е определението на проф. В. Томашек, който "научно" обяснява името БЪЛГАРИ, че то означава "боклук" (от турското "буламач" - т.е. "сбирщина от мелези", "смес от много етноси"), с което име били наречени "останките от разбойническия боклук, побегнал и събрал се около бреговете на Азовското море след приключването на Великото преселение на народите" .

На В.Томашек пригласят и редица наши учени, начело с проф. Стефан Младенов, проф. Васил Златарски и акад. Димитър Ангелов, които свързват името "българин" с тюркския глаголен корен Ьи1д, което значи "размесвам", "меся". В такъв смисъл названието "българин" се тълкувало като "смесен", "нееднороден" (т.е. "мелез"). Стефан Младенов дава интерпретация като "смесени скитници"; Павел Йосиф Шафарик* като - "крайненци" (т.е. хора, обитаващи покрайнините), а унгарския тюрколог 1/1. Немет тълкува името "българи" в смисъл на "метежници", "бунтовници". Повечето от тези интерпретации са неверни и клеветнически и петнят светлото българско име. След като са залегнали обаче като постулати в българските учебници, подобни "научни теории" дават основание на българофобите и мизантропитеглобалисти да ни атакуват с човеконенавистни теории, целящи да предизвикат у съвременните българи някакъв комплекс за малоценност. Плъзгайки се по тази логика, в редица чужди енциклопедии името "българин" се тълкува в подобен "вулгарен" смисъл, като му се придава значение на "варварин", "човек от простолюдието", "дивак-мелез" и дори "содомит"!? Последното се използва във Франция във връзка с "бугрите" (богомили, катари, албигойци и др.) свързано с верските борби и догми. В гръцка енциклопедия името "българин" е залегнало като - "мръсна дума, с която се обиждат запалянковците на някои футболни отбори 6 Солун"!... Сърбо-македонистите използват същия претекст, за да ни наричат "бугари-татари" и т.н. Наскоро във в."Дейли телеграф" една журналистка - Зенга Лонгмор* написа следното - "Българите са етническа смес от славяни, турци и гърци. Думата "болгар" значи смесица и може би за това те са по-толерантни към външни хора*. На тази провокация българската общественост реагира остро и бяха отправени искания за екстрадирането на Зенга Лонгмор* от страната и обявяването й за "персона нон грата" в България, както и британския вестник "Дейли телеграф" да бъде осъден за обида на нацията! Подобна клеветническа кампания беше подета и от един псевдополитик с говорни дефекти и умствен лимит - Любен Дилов-син*, който в едно интервю за сп. "Мобиклуб" заяви следната "гениална" мисъл - "...Ние не сме нация. Нация има тогава, когато има съвкупност от различни народи, които се изживяват като нация. Ние сме народ, който е съвкупност от представители на различни нации - турци, арменци, евреи, българи, гърци. Безспорно това в голяма степен се дължи на несвободата - т.е. на неизвоюваната от само себе си свобода..."  Като отбележим в какъв порядък Любен Дилов* изброява "състава" на българския народ по значимост (с българите на четвърто място след турците, арменците и евреите), можем спокойно да заключим какъв еничарин е станал въпросният субект и да го попитаме дали въобще е българин и на чий господ се кланя!...

По-нататък ще обясним част от каква кампания срещу България са подобни изказвания и твърдения, почиващи на "обекттивната българска история"... Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата "История на България" ("Булгар Тарихи"), на чиято първа страница се обяснявало значението на името "българин". То е следното - "БЪЛГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧОВЕК"! Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от "бАлкари" и "бЪлгари"), който корен като име на народ, означава "светлите", "силните", "сияйните", "синове на светлината" (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката "гури", а думата "гуро" на санскрит значи "Учител", "Висш духовен наставник"!... фалшифицирането на понятийния апарат и терминологията е също голям проблем, защото това дава погрешна посока на всички по-късни интерпретации на българската история. Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като "прабългари", "прото-българи", "хунобългари", "първобългари", "тюркобългари" и други такива, които е уместно да бъдат заменени с "древни българи" - термин възприет от специалистите на "Българска Орда 1938" като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани "прабългари" или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни", "уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вариант "буши") и др. Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("кутии" или "гутии"), "котраги", "уногундури", "купи-булгар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "българи-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар), "кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци, берчул, берзити), "хазари", "буртаси" и др. Според авторката фаина Гримберг, въвеждането на термина "прабългари" и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи. Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракийци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чуваши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "казаци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци" ("сребърни българи"), "покръстени" (в Сибир), "тептяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяноговорещи елинизирани траки", "астраханци", "осетинци", "чеченци" и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! В това отношение най-големи прегрешения има комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капиталния си труд "Образуване на българската народност"  се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри")! На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов , който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни временакато фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!...

Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв "академик- историк" на въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пишела българската история ми отговори - "Пишехме каквото ни наредят отгоре"!...

Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.

Между впрочем, през тоталитарния период са извършвани и истински проучвания, които показват, че делът на славяните в съвременния български народ е едва 12-15%. Естествено тези изследвания са дълбоко засекретени. Тези факти са очевидни за всеки един професионалист. Те обаче не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов преди две години да обяви, че - "спорът славяни ли сме или прабългари е излишен". Въпросният професор отново ни пробутва теориите за "етническа пъстрота" и "получила се метисация, 6 която от антропологична гледна точка доминират белезите на европеидните антропологични типове" и преповтаря шаблоните останали от близкото ни минало. Човекът просто не може да избяга от комунистическата си закваска. Като ловък манипулатор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад тежки научни термини, но така или иначе онова, което е писал в едни други времена е останало  - доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове и статии във в. "Работническо дело". Той лесно може да бъде разобличен от всеки необременен специалист. Друг е въпросът, че този фалшив професор продължава да оглавява "Института по антропология и морфология" към БАН и да тероризира подчинените си с тоталитарен садизъм и липса на научен морал. Май му е време да се маха оттам!... На такива трябва да бъдат отнемани и академичните титли, за назидание на идните поколения! Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се "редактират" изворите. Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни. През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната "редакция" гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби. Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са българи. Българските преводачи от по-ново време (1944/89 г.) също са "редактирали" съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното.

Изхождайки от горното, нашият изследовател Димитър Табаков в статията "Историята на българите в ръцете на славяно-маниаците" разобличи като фалшификатори на българската история цяла група такива лица, сред които - акад. Иван Дуйчев, Д. Дечев, Любомир Йончев, Станимир Лишев, Михаил Войнов, Р. Григорова - Златанова, Т. Цанкова - Петкова, П. Тивчев, проф. Василка Тъпкова - Заимова*. В заключение Табаков определя проф. Василка Тъпкова - Заимова* като "една от най-наглите славяно-маниачки" и фалшификаторки на българската история и призовава БАН да отнеме на всички горни лица академичните титли. Това обаче едва ли ще стане скоро, тъй като и БАН е окупиран от "еничари" и ръководители с чуждо етническо самосъзнание!...

При преводите и трактовките Хунската империя и Българската империя, както и държавата Стара Велика България се представят от "редакторите" (разбирай комунистическите цензори) като "Хунски съюз", "Първа българска държава", "племенен съюз Стара Велика България". Книгата на лорд Стивьн Рънсиман е преведена на български съответно като "Първата българска държава", независимо, че на английски изрично е употребен израза "империя".

Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като - "черковно-славянски език", "старо-славянски", "славяно-български", "българо-славянски", "славянски език", "славянска азбука", "книжовно-славянски език", и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за "старобългарски език" и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема. Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в "глаголица" и "кирилица". Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават "славянска азбука", а "старобългарска" и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия. Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична - използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото "се претопил в славянското море". И къде е това "славянско море" след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 15% от съвременните българи (56). В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр.Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420 г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338 г.). "Анонимният РаВенски Космограф" (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове "само българи живеят" !!!...

Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени! Това даде възможност на българските им слуги и клакьори да говорят за "езикови остатъци и език на първобългарите" (5) и че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи. Петър Добрев дори обяснява в захлас как бил разчел и разгадал "езика на Аспаруховите българи" с изсмукани от пръстите си доказателства!... Същото прави и Веселин Бешевлиев. Истина , е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак "да изчезне". Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и "историци". Отродяването и националният нихилизъм на някои "космополити" от другата страна, доведоха до абсурди, като например да се твърди, че Кирил и Методий "не били българи, а византийски шпиони". Ако развием тази мисъл вероятно са шпионирали за да ни вземат азбуката?! Това просто няма да го коментирам - облъчените от Чернобил са много, а за психопатите-политолози и социолози си има специални заведения!...

Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889 г.) Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев (54), проф. д-р Ганчо Ценов и д-р Илия Илиев , и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон. Така или иначе това е работа за една отделна студия или монография. Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях

1. В 1825 г. в манастира "Зограф" (в Атон) са изгорени български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези "подпалки");

2. В Атон отново става масово горене на български древни книги (пергаменти);

3. В манастира "Св.Наум" на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;

4. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;

5. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;

С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли - "Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете..."

Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други). Преди време беше съобщено, че някакъв "психично болен" бил проникнал уж случайно в книгохранилище в Русия, където се съхранявали старобългарски ръкописи и ги залял с киселина. По-късно пък стана пожар в библиотеката в Санкт Петербург и май пак изгоряха български книги. Има и поспециални случаи. На 09.09.1944Г. в България пристига специалният пълномощник на НКВД (по-късно КГБ) "другаря" Бачи Зеев* той е натоварен с три задачи от отговорните другари

1. Да ликвидира министрите, регентите и депутатите от Народното събрание.

2. Да събере и унищожи старобългарски книги на глаголица, исторически книги и религиозна литература в това число и книгите и беседите на Петър Дънов.

3. Да ликвидира духовния Учител Петър Дънов и да репресира последователите му.

Бачи Зеев* успешно се справя с функциите си на палач. Той организира ликвидирането на правителството и депутатите на България (с две картечници в една изровена от бомбите яма на Централни гробища в Орландовци); организира унищожаването на осем вагона старобългарска литература, но не успява да убие Петър Дънов (заб. в третото пророчество на фатима се казва - "Да се Внимава да не бъде убит един епископ в бяло от България!"). Дънов, предусещайки края, сам взима решение да напусне физическото си тяло и за да предпази българите от лоша карма!...

По-късно "другарите" от КДС и МВР по указания от Москва провеждат няколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови "неудобни" български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места. В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в. - 221 г. пр, Хр.) и Цин (221-207 г. пр. Хр.). Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и "противоречали на официалната китайска история". По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за "варварин)". По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски. В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет - "кочевь/е" (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина. От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и "хуманитарни операции" доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!..

ЗАЩО ТРАКИТЕ "ИЗЧЕЗНАХА" ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките "изчезнаха" от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталинскит постулати  "изчезваха" от историята. Тази руска теория за "изчезналите" народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип - "Има народ - има проблем, няма народ няма проблем". В по-ново време проводници на тази теория в Русия са - С. А. Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И. Зрдели и някои други (91). Естествено сред "изчезналите" народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари. Траките трябваше да "изчезнат", защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос - Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров - една опашата лъжа!

Траките според Херодот били най-многобройният народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков, проф. Василка Тъпкова-Заимова* и особено акад. Димитър Ангелов се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били - "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т.н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори - чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще траките започват да се "изпаряват" и да "изчезват", защото така са наредили отгоре!

Тази политика на заличаване на важни раздели от българската история се следва не само от руски и български автори, но също и от редица чужди автори - гърци, французи - Франсоа Шаму  и др. В редица исторически атласи и учебници, издавани в чужбина, почти нищо не се споменава за траките и те почти винаги са изместени от изкуствено доминиращата и яко фалшифицирана и напомпана (напудрена) гръцка история. Избягва се да се говори за предгръцкото население трако-пелазги, и че гръцките ахейски и дорийски племена се появяват като пришълци на Балканите едва в края на II хилядолетие пр.Хр. Голяма част от културата и цивилизацията на елините по същество е заимствана от Тракия и Крит. Траките и пелазгите са имали писменост далеч преди да се появи гръцката писменост. Орфей, Евмолп, Дионис, Омир, Демокрит, Аристотел, Езоп, Тукидит и много други са с тракийски произход, но навсякъде гърците са ги обсебили и ги представят като гърци! Фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните "редактирания" и преписи на Омировия епос . Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят. Това, че траките и древните македонци (тракоилирийци) били "изчезнали" през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си "Десетте лъжи на Македонизма" и "Българите и Александър Македонски" твърди, че древните македонци били "гръцко племе" и че нямали нищо общо със съвременните македонци. Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина "Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос. Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той, пускайки дезинформации в публичното пространство. В книгата си "Десетте лъжи на Македонизма", Димитров дава копие от български надпис на цар Самуил, в който има пасаж, определящ цар Самуил като "цар на Българи и Ромеи". Надписа е открит през 1997г. на каменна плоча в българска църква на територията на Гърция. Той е изпратен като снимков материал и реплика от гръцки граждани от български произход до Божидар Димитров. Първоначално Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в една публикация във в. "Македония" а след това се отметна и каза, че е оригинален. Междувременно гръцките власти откриха надписа и го унищожиха!... Същия Божидар Димитров се обяви и категорично против експедициите на проф. Петко Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене на следи от библейския потоп в Черно море и предпотопните селища по нашата стара брегова линия. Въпреки заявените цели на експедицията, Божидар Димитров ги обвини, че под предлог че търсят "потъналия Ноев ковчег", всъщност правят проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров като виден комунист не е чел "Библията" и затова не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият професор Балард обяви награда от 10 милиона долара ако някой го открие. Нека не забравяме, че все пак проф. Балард откри кораба "Титаник" и е човек, който се занимава със сериозна наука за разлика от Божидар Димитров, който впрегна историческата наука и археологията в служба на ДС, БКП/БСП и собствения си джоб!..

.

КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАТОРИ, ТОТАЛИТАРНИ ЦЕНЗОРИ И "ИСТОРИЦИ" В ПЕРИОДА 1944-89 г.

След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историка Стефан Чурешки - "...Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени... На мястото на старите аристократични професори и доценти, 6 университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера... Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става". По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г., секретар на ЦК на БКП 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов, конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов. При прегледа на документи и архиви прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като - Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, КлараЙосиф Пинкас*, Самуел франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на БКП!

Тези "български историци" пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и опорочена! Механизмите по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки. Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, Х и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите - "историци" с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците - проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков. фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологиятау рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите "историци" са категорични за това и дори залепят съответния етикет "монархофашизъм"! фашизъм обаче е имало в Италия по времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното, твърде вероятно е да се окаже, че "първия фашист" може да е бил кан Кубрат, тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!... Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Жельо Желев {"фашизмът") за появата на известни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и "глобализма" ("Новия световен ред " или "Рах Атепсапа")!... Но да се върнем пак към българската история. Неотдавна г-н Алберт Бенбасат** в статията си "Цензурата - анатомия и начин на употреба" (в. "Про&Анти" 24-31.05.2001 г.) се жалваше, че през тоталитаризма в България имало цензура.

 Правилно, г-н Бенбасат, имаше цензура и сега я има благодарение на вашите хора! Затова учениците и студентите не знаят съставите на т.нар. "Народен съд" и кой точно изтреби българската интелигенция след 1944 г.! Не знаят и че главните съветници на комунистическия диктатор Тодор Живков бяха все хора от вашата черга, като - Нико Мойсей Яхнел*, Жак Натан Примо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Паси*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*, Леон фабрикант*, Соломон франсез* и др. За да се прикрият тези факти сега някои искат да се закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че две от темите по които тя искаше да работи са - "Изграждането и дейността на КДС и МВР в периода 1944-48 г." и "ДС и българската историческа наука". Както казва народът - "Де го чукаш, де се пука".

Розетата от Плиска ● Rosette from Pliska

ДРЕВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Честит 3 март!

Българийо, за тебе те умряха

Изоставените в Мала Азия български имоти и Ангорският договор

            Заставени да напуснат родните си места, малоазийските българи не са могли да вземат друго със себе си, освен дребен багаж. Не са имали възможност да продадат имуществото си, нито да се снабдят с документи от турските власти за това, което са изоставили. 

        В Сборника на Главната дирекция за бежанците от 1932 г. се съдържат твърде непълни сведения за изоставените недвижими имоти и движимо имущество от 1650 български семейства, изселени през 1914 г. от Мала Азия. Данните сочат: 1527 къщи, дюкяни -109, стопански сгради -1070, мелници -106, ниви - 249130 декара, ливади 3867 декара, градини - 2664 декара, гори - 124855 декара. Или всичко недвижими имоти и движимо имущество на обща стойност 481 377 961 долара (изчисленията са по цени в Турция към 1982 г., приравнени към щатския долар). За всички тези имоти и имущества малоазийските българи-бежанци не са получили никакво обезщетение. 

       Богатите семейства притежавали по 500-800 и повече декара земя, средните по 100-120-150 декара. Най-бедните по 50 и повече декара. 

        Непосредствено след преврата в България на 9 юни 1923 г. правителството на Ал. Цанков предприело постъпки за норма- лизиране на отношенията с Турция, като се сключи договор за приятелство между двете страни. Това правителство, дошло на власт с преврат, се нуждаело от такъв договор, за да зарегистрира някакъв успех във външната си политика, да направи пробив в международната изолация, в която изпаднало. Кемалистите добре разбирали, че правителството на Цанков е много притеснено, както от вътрешната опозиция, така и от международната изолация и се възползвали от неговата слабост и затруднения. За сключването на договора те поставили условия, каквито не биха поставили на правителството на Стамболийски, което косвено подкрепяло освободителната борба на нова Турция срещу чуждестранната окупация на обширни райони в Мала Азия, Източна и Западна Тракия, както и Цариград. Първото условие било освен договора да бъде подписан Протокол, като неразделна част от него, за уреждане на въпросите на изоставените от бежанците турци и българи имоти в двете страни. Второто условие: да се признаят и гарантират еднакви права на "мюсюлманското малцинство" в България и на българското в Турция, каквото не съществувало, с изключение на българите мохамедани, но Турция не ги признава за българи. През 1913 г. били изгонени иточнотракийските българи, през 1914 г. - малоазийските българи. Третото условие било двете страни да се споразумеят за размяна на неравните по количество и стойност имоти на изселниците, като тези имоти в голямата си част станат собственост на държавата, в която се намират. По количество и стойност изоставените в Турция български имоти надвишавали десеторно турските в България. 

       Турската страна преследвала една голяма национална цел със сключването на Договора и на протокола към него, без това изрично да се упоменава: България да се откаже от всякакви претенции за българската земя Източно Тракия и с оглед на тази цел да не се допусне завръщането на източнотракийци по родните им места. 

       Главният български представител на преговорите бил Симеон Радев, известен дипломат, автор на "Строителите на нова България", но без познания по конкретните икономически и финансови въпроси, които се разглеждали и решавали. Той нямал при себе си и експерти, поради което се налагало често да 

прескача до София за консултации и инструкции. Преговорите продължили дълго, неколкократно били прекъсвани, но накрая турските условия били почти изцяло приети. Договорът и протоколът към него били подписани на 18 октомври 1925 г. в Ангора (Анкара). 

      Това е един от най-несправедливите договори в новата българска история, които българско правителство е сключвало. Този договор, който най-широки среди на българската общественост и по-специално източнотракийските и малоазийските българи нарекоха "предателство", трябва да се знае и помни, за поука и на сегашните и бъдещите български управници и дипломати. 

      Подписването на Ангорския договор предизвиква бурни протести в България. Тракийската организация свиква митинги, събрания, организира манифестации в градовете, в чиито райони живеят тракийски и малоазийски бежанци: Хасково, Ивайловград, Бургас, Варна, Пловдив, Нова Загора, Айтос, Свиленград, Поморие, Нови пазар, Стара Загора, Шумен, Свищов. Приемат се резолюции с искане парламентът да не допусне ратифицирането на договора и протокола към него. 

      В София е свикан Десети извънреден тракийски събор, в който участват представители-делегати на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци от цялата страна. На 26 май 1926 г. съборът приема единодушно Меморандум до Народното събрание и до всички депутати, в който се заявява: 

      "Основните положения, на които почива договорът, са не само пакостни от гледището на българските държавни и национални интереси, но и несправедливи и жестоки спрямо тракийските българи. Не бива да се забравя, че българите от Източна Тракия бяха изгонени през 1913 г. насилствено от турската власт от родните им огнища. Тия богати стопани бяха принудени да изоставят всичките си имоти." 

      В Меморандума се подчертава, че "турските изселници са се изселвали от България доброволно, без никаква принуда, като са продавали имотите си лично или чрез уполномощени от тях лица". 

     В Меморандума се изтъква и друг важен факт: "В договора се говори за взаимно покровителство на малцинствата. Може ли обаче да се смята ,че се прокарва принципът на взаимност и справедливост, когато в Турция има само 3-4 хиляди души българи, които и сега дори са подложени на насилия и преследване, а в България 680 000 мюсюлмани се радват на пълна свобода и действително покровителство? Би могло да се говори за взаимност само ако Турция позволи на тракийските българи да се върнат по родните си огнища като бъдат възстановени в пълно владение на имотите им и върху тях се разпростре покровителството, за което се говори в договора. Но понеже Анкара упорито и категорично отказва да стори това, очевидно става, че не може да се говори за никаква справедливост." 

      С Меморандума представителите на тракийските и малоазийските българи-бежанци отправят предупреждение: "При това положение вмъкването на специална клауза за покровителство на мюсюлманското малцинство открива възможността, при наличието на крайноагресивната политика на днешна републиканска Турция, за вмешателство от турска страна във вътрешния живот на Царството." 

        Пожертвуването на българската национална кауза и идеал за Тракия е друг момент в договора, към който Меморандумът привлича вниманието на обществеността: "Ангорският договор унищожава основите на българското право върху Тракия, към която от векове насам бе устремен нашият народ." 

       В заключение на Меморандума се заявява: "Десетият извънреден събор на тракийските изгнаници и бежанци издига своя глас на протест срещу тоя жесток и унищожителен договор и заявява, че нашите права над вековните ни имоти са свещени и неотменими. 

       В името на националните интереси ние апелираме към вас да изпълните вашия дълг, като отхвърлите единодушно Ангорския договор и защитите правата и интересите на тракийци и на българското племе и достойнството на нацията." 

       Меморандумът е подписан от членовете на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация: Димитър Попниколов - председател, д-р Никола Чилов - подпредседател, Михаил Д. Балджиев - секретар, и от всички делегати на събора, представители на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци. От името на малоазийските българи са поставили подписите си делегатите: Иван Н. Кабаиванов и Тодор Трандафилов, бежанци от с. Мандър, Георги В. Генов и Димитър Н. Перчемлиев, бежанци от с. Коджа бунар, Сотир Петков, бежанец от с. Киллик, Стоил Димитров, Коста Бакалов и други делегати, представители на малоазийските българи бежанци от различни села в Мала Азия. В изказванията си те обърнаха внимание, че и малоазийските българи не са доброволни изселници, а принудени да напуснат родните си места с насилия, като са изоставили всичките си имоти и имущества. 

      Поради масовите протести в цялата страна правителството внася в Народното събрание за ратифициране на Договора за приятелство между България и Турция, подписан от правителството на Ал. Цанков на 18 октомври 1925 г., едва в края на май 1926 г., когато министър-председател е Андрей Ляпчев. 

      Най-пламенни защитници на интересите на тракийските и малоазийските българи бежанци са депутатите тракийци, чийто главен говорител е Димитър Попниколов, председател на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация, основател и главен редактор на в. "Тракия", печатен орган на организацията. Той призовава Народното събрание да отхвърли договора. 

     Против ратифицирането на договора се изказват депутати от името на различните парламентарни групи: Кръстю Пастухов и Илия Янулов от името на парламентарната група на Социалдемократическата партия, Никола Борисов от името на парламентарната група на БЗНС, д-р Александър Гиргинов от името на парламентарната група на Демократическата партия, Илия Георгов от парламентарната група на Радикалната партия, Иван Каранджулов от името на бежанците от Македония. Депутатът от управляващото мнозинство Димитър Янев също се обяви срещу договора. 

      Илия Янулов запита бившия министър на външните работи Хр. Калфов от правителството на Цанков "как през 1925 г. е допуснал всички тези клаузи в един международен договор, които и васалното княжество не е допускало, а ги е допуснала независима България, и то при условия, когато не сме под ударите на Ньойския договор, не сме под ударите на победителите". 

     Кръстю Пастухов заявява: "От тази спогодба българското правителство излиза с голям пасив от гледище на държавните интереси." 

     Никола Борисов прочита резолюция на Върховния съюзен съвет на БЗНС, с която се настоява Турция да разреши завръщането на бежанците в родните им места. 

     На 27 май 1926 г. правителството налага ратифицирането на договора с мнозинство само от 14 гласа. 

     Протестната кампания на източнотракийските и малоазийските българи продължава и след ратифицирането на договора. В статия във в. "Тракия" от 4 октомври 1929 г., озаглавена "На вниманието на бежанците от Мала Азия" Коста Георгиев пише, че турската страна не изпълнява задълженията си по договора, които са в полза на малоазийските българи. Тя не допуска малоазийски българи да се завърнат в селата си в Мала Азия и да влязат във владение на имотите си, да ги продадат или да ги предадат на свои пълномощници за използване. Той цитира случаи, когато малоазийски българи-бежанци, тръгнали за Ма- 

ла Азия, са спрени в Цариград, и заплашени: "Можете да заминете обаче за главите ви не отговаряме, а за продажба на имотите ви и дума да не става." 

      В "Тракийски сборник", кн. З от 1932 г., писателят Константин Н. Петканов пише, че договорът е против действителността, против народните стремежи, игнорира живота и усилията на десетки поколения, не държи сметка за Тракия, "земята, която е легнала в сърцето на българина". Той разглежда всеки параграф от договора и протокола, за да покаже колко той е недопустим от българските национални интереси и интересите на тракийските и малоазийските бежанци. Като цитира текста на параграф А на протокола за признаване националните права на мюсюлманското малцинство в България и на българското национално малцинство в Турция, той подчертава: "В момента, когато се редактира горният пасаж, в Източна Тракия няма българско малцинство. Всички българи са прогонени от турските власти, като са оставени в Лозенград, Одрин и селото Курфалъ жалки остатъци от семейства, тъй като турското правителство не признава за българи българите мюсюлмани. Това значи, че с тази клауза се защитават правата само на турците в България. В никой случай - пише К. Петканов - не биваше да се приеме подобен пасаж в протокола, тъй като той санкционира "добрата воля" на Турската република да даде права на българското малцинство, което в същност не съществува, като с това се хвърля дебело було върху варварската и нечовешка постъпка на турската власт, спрямо българското население в Източна Тракия, което бе безпощадно ограбено и прогонено." 

       "Узаконен грабеж" нарича Петканов клаузата за имотите на бежанците. "Ветрогони" нарича той авторите на договора, с който се прокламира "ненакърняем мир и искрено и вечно приятелство между Царство България и Турската република". Писателят на тракийската земя, роден в с. Каваклия, 

Лозенградско, изразява възмущението си срещу правителството, подписало договора: "Без някой да те принуждава, даваш си съгласието, подписваш договор, с който се признава правото на Турция да смята Тракия за своя земя." А за крещящата неправда към източнотракийските и малоазийските бежанци, пише: "Щетата, която се нанася на българите от Източна Тракия и Мала Азия, е огромна." 

         Любопитно ще е за читателя да узнае какво е било отношението към Договора за приятелство между България и Турция и протокола към него, на Михаил Герджиков, главен ръководител на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско през 1903 г. 

        През 1925 г. Герджиков е бил политически емигрант в Цариград и от близо е следял преговорите за сключването на договора, който пряко засяга интересите не само на източнотракийските и малоазийските българи, но и националните интереси на България, българската национална кауза за Тракия, за която той се е борел. 

       В личния му архив, предоставен ми от дъщеря му Магда и внучката му Надежда Недкова, намерих много негови публикации и ръкописи от онова време. Тук ще цитирам по-обширно негов ръкопис на статия, неизвестно къде публикувана в чужбина във връзка с преговорите и сключването на Договора за приятелство между България и Турция. 

      Според Герджиков българското правителство се е отнесло "престъпно безотговорно" като е изпратило в Анкара за преговорите делегация, в която не е имало нито един специалист по разглежданите и решаваните въпрос. В същото време турската делегация била ръководена от министъра на външните работи Тефик Рющю Арас, най-талантливия дипломат на нова Турция, подпомаган от голяма група експерти. Преговорите били водени в столицата Анкара и турската делегация можела всеки момент да се консултира и с други експерти и с правителството. "Турското правителство - пише Герджиков -бе поверило цялата работа около преговорите в ръцете на специалисти, които основно проучваха третираните въпроси и умело успяха да прокарат в самия договор клаузи, чието значение българските делегати дори и не подозираха. Едва след подписването на договора, когато съдържанието му стана достояние на по-широк кръг хора, между които и знатоци на третираната материя, се видя и с ужас се констатира колосалната грешка, за да не кажем престъпление, което българската делегация е извършила при подписването на договора за приятелство с Турция." 

      Герджиков обвинява и турското правителство за подписването на този договор. Той упреква кемалисткото правителство, че в отношенията си към България се връща към политиката на султанската потисническа държава. "В договора за приятелство и в протокола към него - пише той - са приети такива искания на нова Турция, каквито и стара Турция никога не е мислила да предяви някога към българите. В него се приема слепешката да се върне историята с 50 години назад... Васалното на Турция княжество България през цялото си съществувание не призна никакви права на тия турски собственици. А независимата българска държава, и то при управлението на хора, които уж издигат България над всичко, остави да се вържат ръцете й и да се сложи на шията й нов робски синджир и задължения, които не само днешните, но и далечни поколения ще изплащат. " 

     Тези последици се изплащат вече от много поколения, включително и от днешното. А турците в България са напълно равноправни граждани на българската държава. Те имат свои представители в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, депутати в Народното събрание, кметове и общински съветници. В български училища се изучава турски език. В Турция са останали само българи-мохамедани, чийто майчин език е българският, но турската държава официално ги е провъзгласила за турци. Може ли някой да помисли, че е възможно в училища в Турция да се изучава български език, след като не се признава и не се допуска изучаването и на кюрдски език, който е майчин език на 15 милиона кюрди в Турция. Кюрдите също са провъзгласени официално за турци. 

     Турци изселници от България могат, когато пожелаят, да идват в България, да се установяват наново на постоянно местожителство, да възстановяват собствеността на земеделските си земи и да се настаняват в родните си къщи. Може ли някой да си представи източнотракийски или малоазийски българин да се завърне в родното си място, да възстановява собствеността на земите си и на дома си. Кой българин бежанец ще посмее да се заселва наново в Турция и кой ще му позволи да стори това? При кого може да иде на гости в родното си село? 

       Много турци изселници от България получават пенсиите си, идват да се лекуват в български здравни заведения, да гласуват при избори. Някои са запазили българското си гражданство, за да се възползват от него, въпреки че са приели турско гражданство. 

      Правата, които са признати с Ангорския договор на българите-бежанци от Източна Тракия и Мала Азия като "еднакви" с правата на турците изселници от България, са илюзорни, те са неизползваеми. Турската страна не изпълнява клаузите на договора, които признават тези права, колкото и ограничени 

да са те. 

     Съюзът на тракийските дружества в България неведнъж е поставял тези въпроси пред държавните и правителствени институции, пред парламента. През юли 1992 г. Министерството на външните работи уведоми Централното ръководство на съюза, че негови предложения ще бъдат поставени на разглеждане в бъдещите разговори и консултации с турското правителство по проблеми от имуществен, финансов и социален характер. 

      На 11 ноември 1995 г. Министерството на външните работи наново информира Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества, че по въпроса се работи в министерството. 

     От 18 до 20 ноември 1996 г. в София пребивава турска парламентарна делегация, ръководена от председателя на комисията по външните работи при турския парламент Седат Алоглу. Тя имаше срещи и разговори с български парламентаристи, с председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов, с председателя на парламентарната комисия по външните работи Н. Камов. При разговорите турските парламентаристи се ангажирали да поставят пред своя парламент въпросите за българските имоти в Турция. 

       През първата седмица на декември 1996 г. в София се състояха тридневни политически консултации между заместник-министрите на външните работи на България Иван Христов и на Турция Али Туйган. Както бе съобщено, разменени са били мнения по имуществени и социални проблеми, поставени от двете 

страни и е било договорено обсъждането им да продължи на експертно равнище още в първите месеци на 1997 г. Между тях са поставените от българската страна въпроси за българските екзархийски имоти в Цариград и имуществени и социални проблеми на източнотракийските и малоазийските българи. 

      На 12 май 1997 г. председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев се обърна с паметна записка към президента на Република България Петър Стоянов по повод предстоящото му официално посещение в Република Турция. В записката се казва: "Над 600 хиляди са тракийските бежанци от Източна и Западна Тракия и българите от МалаАзия, прокудени отредните им места след войни и 

въстания. 

      С особена острота се открояват трагедията и нейните последици от изгонването на тракийските българи от Източна Тракия и МалаАзия след Балканската война. " 

      В паметната записка се напомнят клаузите на Ангорския договор от 18 октомври 1925 г., един от най-несправедливите договори, които България е подписвала и същевременно се подчертава, че от турска страна не са изпълнявани онези клаузи, с които се признават определени права на собственост върху имо- 

ти и други имуществени и финансови права на българите бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, изгонени от родните им места през различни периоди. 

      "Съюзът на тракийските дружества в България - гласи записката - счита за свой дълг да Ви предложи да поставите официално пред президента на Република Турция проблема за имотите на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия, като съществуващ проблем между двете държави и да призовете турската страна за преговори." 

      Позицията на Съюза на тракийските дружества е ясна и многократно изразявана: България да постави на масата на преговорите с Турция проблема за имотите на българите от Източна Тракия и Мала Азия и да не бъдат решавани имуществени и социални въпроси на изселилите се български турци, докато 

не бъдат решени аналогичните проблеми на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия. 

      На 28 октомври 1997 г. БТА информира, че потомци на султанския род Гираите, които живеят в Турция, са предявили искания за наследяване на обширни площи земеделски земи, гори и други недвижими имоти в землището на гр. Върбица, Шуменско. Тамошната поземлена комисия по закона за земеделските земи им е дала част от земите - 225,7 декара. За останалите те продължават да водят дела пред българския съд. Подобни съдебни дела се водят и в други места на страната. 

      Цитирайки тази информация на официалната българска осведомителна агенция. Съюзът на тракийските дружества в декларация от м. ноември 1997 г. изрази съжаление, че тя е била отмината с мълчание и безразличие от съответните отговорни държавни институции. В декларацията се заявява: "Съюзът на тракийските дружества най-енергично протестира срещу раздаването на български земи и имоти на наследниците на османските поробители. Ако това продължи, българите могат да загубят родната си земя, а българската държава своя територия. Същевременно Турция не допуска нито един българин до частните му имоти в Източна Тракия и Мала Азия, заграбени от турските власти главно 

след Балканската война и възлизащи на 4-4,5 милиарда долара. " 

      В навечерието на пристигането на турския министър-председател Месут Иълмаз в София през декември 1997 г. за разговори с българския премиер Иван Костов Съюзът на тракийските дружества наново постави пред българското правителство въпроса за имотите на източнотракийските и малоазийските българи. С писма до президента на Република България Петър Стоянов, до министър-председателя Иван Костов, до председателя на Народното събрание Йордан Соколов и до министъра на външните работи Надежда Михайлова, председателят на Съюза Костадин Карамитрев изрази подкрепата на тракийци на политиката на България за добросъседски отношения и сътрудничество между двете страни на основата на принципите на взаимното зачитане на независимостта и суверенитета, невмешателството във вътрешните работи и реципрочността. Същевременно той изрази позицията на Съюза на тракийските дружества: да бъдат обезсилени приети решения за дадени български имоти на наследници на османските турци, да се спре разглеждането на всякакви претенции за български земи и имоти от потомците на поробителите - султански родове, паши и бейове и други грабители, насилствено отнети от българските им собственици през петвековното турско робство. С писмата наново се настоява България да постави на масата на преговорите с Турция проблема за имотите на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия и да не се решават имуществени и социални въпроси на изселилите се български турци, докато не бъдат решени аналогичните проблеми на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци. 

     Към писмата бе приложено изложение по имуществените и финансовите искания на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия. 

    Според съобщения в печата въпросът за българските държавни и частни имоти в Турция е бил поставен от министърпредседателя Иван Костов по време на разговорите му с турския премиер Месут Иълмаз в София на 4 - 5 .XII. 1997 г. 

     В отговор на писмо на председателя на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев, с писмо от 2 декември 1998 г. министьр-председателят на Република България Иван Костов заяви: "Във връзка с вашето писмо от 12 ноември 1998 г., в което се поставят въпроси, отнасящи се до имотите на тракийските българи в Турция, бих искал да ви уверя, че правителството съзнава тяхната значимост... От наша страна се прави всичко възможно за намиране на взаимноприемливо решение на въпроса... Нашето правителство ще продължава да отстоява интересите на тракийските българи на масата на преговорите." 

        Съобщено бе, че между двете правителства е уговорено през май 1999 г. да се състоят преговори по имуществените искания на тракийските и малоазийските българи. Но такива преговори не се състояха. Турската страна наново е настояла в преговорите през май да се разглеждат и решават само нейните искания. Българското правителство с основание е отказало да преговаря при това условие. 

      Съюзът на тракийските дружества в България с писма на 12 януари 2000 г. се обърна към председателя на Комисията на Европейския съюз Романо Проди, посланиците в София на държавите - членки на Европейския съюз, и до посланиците на Турция, Русия и САЩ с настояване Турция да изпълни задълженията си, произтичащи от Ангорския договор. 

     Както се вижда от съобщенията и коментарите на турския печат, турската страна говори само за претенциите на изселилите се турци, за правото на собственост върху имотите им, за пенсии и социални осигуровки, за възстановяване на земеделските им земи, за признаване на трудов стаж. В Турция и дума 

не казват за исканията на тракийските и малоазийските българи. От турска страна се предявяват искания и за признаване на двойно гражданство на българските турци, изселили се в Турция, за премахване на визовия режим. Така всеки турчин ще може свободно и когато пожелае да влиза и излиза от България, изселниците да получават пенсиите си, да възстановяват собствеността върху имоти, да се лекуват в български здравни заведения. 

        Наново логично изниква въпросът: може ли и ще може ли българин бежанец от Източна Тракия или от Мала Азия да се ползва от тези права и привилегии? А равнопоставеността и реципрочността са основни принципи в отношенията между държавите. 

----------------------------- 

"Необикновената история на малоазийските българи", Димитър Шишманов 

Рекламно издателска агенция "Пони", София, 2000 г. 

-----------------------------