ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Бележити български канове и царе

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

вторник, 11 март 2008 г.

Бележити български канове и царе

ЗАКОНОТВОРЕЦЪТ

При управлението на Крум (802-814 г.) някогашното скромно княжество по двата бряга на Долния Дунав е вече мощна държава, която включва цяла днешна Румъния и източната половина на съвременна Унгария, граничейки с владенията на франкския император Карл Велики. Експанзията на юг и югозапад обаче, към славяните в Тракия и по-нататък, в Македония, се натъква на ожесточена византийска съпротива. Конфликтът с император Никифор I Геник минава през множество кръвопролитни стълкновения, докато в едно от тях не загива и самият василевс.

Крум, който според хронистите отпразнувал победата, вдигайки тост с обкования в сребро череп на Никифор, този път вече насочва войските си към Цариград. Пред стените му обаче става ясно, че такова начинание не може да се осъществи без множество обсадни съоръжения и Крум пристъпва към преговори. Разярен от вероломния опит на византийците да го убият по врема на разговорите, той опустошава цяла Югоизточна Тракия и се завръща в столицата си, за да се отдаде на трескава подготовка за нова обсада, в разгара на която умира вероятно от сърдечен удар.
Военното щастие и огромните териториални придобивки на Крум често изтласкват на заден план редица важни стъпки в неговото управление, например законотворчеството му, което открива пътя към пълна феодализация на страната (според някои преувеличени твърдения на древни автори ханът дори наредил да се изкоренят лозята - за да предпази народа си от порока на пиянството). Неговата изключителна фигура обаче впечатлява мнозина изтъкнати европейци векове наред. На неговото законодателство отделя място в творбите си Монтен; Франсоа Рабле, този велик присмехулник, пише за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. Той е прототип на Просперо от "Буря" на Шекспир, един от героите на Грифиус в Германия и на Корней във Франция.