Създаването на Българската държава в края на VII век е едно от забележителните събития на Ранното средновековие. Възникването й е резултат от сложните социално-икономически, демографски и политически процеси, протичащи на територията на Евразия през епохата на “Великото преселение на народите” (IV – VII в.). Образуването на Българската държава е част от общия процес на създаване и утвърждаване на “варварските” средновековни европейски държави. Този процес е най-същностното проявление на прехода от Античност към Средновековие. Важна роля в него играе Византия, която унаследява римската държавна традиция и се превръща в модел, който варварските народи след заселването си на териториите на някогашната Римска империя започват постепенно да възприемат и усвояват при изграждането на своите държави.
Така по волята на историческия случай на Балканския полуостров се срещат прабългарската номадска култура и земеделската култура на славяните. Конкретната обстановка в Европейския югоизток в края на VII в. е основната причина за създаването на политическа организация от прабългари и славяни. За разлика обаче от редица други варварски обединения, България оцелява и заема достойно място в историята на Средновековна Европа
България е първата държава, създадена с активното участие на славяните. Хан Аспарух очертава основната външно-политическа линия на българските владетели за близо два века – приобщаване на славянските племена към Българската държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар