ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Най-неукротимият

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

вторник, 11 март 2008 г.

Най-неукротимият

Независимостта на България от Византия е възстановена в резултат на въстание от 1185 г., чийто център Търново остава столица на България до трагичната 1393 г., когато го превземат турците. Третият владетел от новата династия - Асеневци - е цар Калоян (1196-1207 г.).

В стремежа си да утвърди възкръсналата държава Калоян влиза в дълги, заплетени преговори с папа Инокентий III, комуто обещава църковна уния с Рим при условие, че светият отец признае царския му сан и патриаршеското достойнство на българската църква. В крайна сметка папският легат донася в Търново само кралска корона и титлата примас за духовния пастир на българите, което не пречи на Калоян да се подписва като цар и практически да не осъществи никаква уния.
Междувременно западните кръстоносци, които през 1204 г. превземат вероломно Цариград, основавайки върху развалините на Византия т.нар. Латинска империя, изявяват все по-неумерени апетити и към България, като отправят надменни предизвикателства към нейния монарх. Така се стига до битката при Одрин от 1205 г., в която Калоян разгромява кръстоносната армия. Латинският император Балдуин е пленен и, въпреки заплахите на Рим за кръстоносен поход срещу Калоян, той остава в търновския плен до края на живота си (като по някои сведения е екзекутиран заради клеветите на влюбената в него българска царица, на която той не отговаря с взаимност). След Одрин цар Калоян повежда безмилостна война на два фронта - срещу латинците, и срещу гърците, присъединявайки към държавата си нови и нови земи. По тази причина византийските хронисти от епохата го описват като най-неистовия враг на гръцкото племе.
Калоян умира през 1207 г., обсаждайки Солун - убит по време на сън от заговорника Манастър, вожд на куманските наемници в неговата армия.