ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Цар Борис II

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Цар Борис II

Цар Борис II е монарх, управлявал България от 970 до 971 г. Той е първороден син от брака на цар Петър I и царица Мария (Ирина).

Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 970 г., след смъртта на цар Петър, се връщат в България.

Борис II става цар на българите в една много сложна обстановка. От север нахлували русите, които превзели Преслав (а в последствие и Пловдив) след което Светослав се отправил към юго-източна Тракия. Междувременно през 969г Никифор II Фока бил убит и на престола се възкачил Йоан Цимисхий. Новияр император опитал да се помири със княза, но той отхвърли предложението. Борис който формално все още управлявал страната (всъщност управлението било поето от руският гарнизон в Преслав) изпратил на русите няколко военни отряда за битката срещу Византия. Светослав получил подкрепления и от другите си съюзници (унгарци и печенеги) и преминал Стара планина с 38 000-на армия. През лятото на 970г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люле Бургас при Одрин) войските му били разбити от Йоан Цимисхий. Така Светослав бил принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина.през пролетта на 971г. и се насочил към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзел българската столица (5 април 971г). Първоначално той се отнасял към Борис с подобаващото уважение и заявил, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това походът му се насочил към Дръстър, където се укрепили последните части от руската армия. След като обсадата се затегнала Светослав се съгласил да се оттегли, без никакви претенции към балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий наредил да се ограбят борисовите съкровищници, а стената на Велики Преслав да се поправи, след което градът бил наречен Йоанопол (в чест на новия владетел). Императорът отвел Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички наредил на Борис да свали символите на властта. Унижението било пълно след като Йоан Цимисхий дал на Борис титула магистър, какъвто носят повечето висши чиновници в империята. След този акт византийският император считал българската територия за свое владение. Освен северна България и Тракия под византийска власт били поставени някои юго-западни части от българската държава, до Беломорието. Западните и юго-западните български територии останали свободни. Още в началото на управлението на Борис II те преминали под управлението на комит Никола и синовете му – Давид, Мойсей, Арон и Самуил (наречени от византийските хронисти комитопули). През 971г Никола вече не бил между живите и властта преминала в ръцете на синовете му, които имали кръвна връзка с царския род. Те установили в земите си една форма на управление типична за Римската империя – тетрархията.

През 976 г. с брат си Роман избягват от Византия и, според легендата, на границата Борис е убит по грешка от българската гранична стража. През 971-976 г. управлението на България е поето от сина на комит Никола — Самуил. През 977 г. той признава за цар на българите Роман, но фактическото управление остава в негови ръце до смъртта на Роман през 996 г.