ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Цар Иван Срацимир 1371-1396

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Цар Иван Срацимир 1371-1396

Владетел на Видинското царство (1371-1396), първороден син на цар Иван Александър (1331-1371) от брака с първата му съпруга - влашката принцеса Теодора. За сметка на по-малкия си брат Иван Шишман бил лишен от правото на престолонаследник и в замяна на това получил част от българската държава с център Видин. Там И. С. се обявил за независим владетел. През 1365 в неговите владения нахлули войските на маджарския крал Лудвик I Велики, които го отвели в плен и го затворили в замъка Хумник (Хърватско). Бил освободен в 1369. След завръщането си във Видин поддържал враждебни отношения с Търново и успял да заграби временно от него Софийската област. Скъсал изцяло и църковните си връзки с Търновската патриаршия и минал под върховенството на цариградския патриарх. През 1388 И. С. станал васал на султан Мурад I (1362-1389) и пуснал малък османски гарнизон в своята столица. През 1396 унгарският крал Сигизмунд III предприел поход против Османската империя. И. С. се възползвал от това, отхвърлил своя васалитет спрямо султана и прогонил намиращия се в града османски гарнизон. След разбиването на крал Сигизмунд III в Никополската битка 1396 султан Баязид I се насочил към Видин, превзел го, пленил И. С. и го отвел в Мала Азия. Тук той останал до края на живота си. Неудовлетворен от амбицията да стане наследник на своя баща, И. С. през цялото си управление отхвърлял всички опити на брат си Иван Шишман за помирение и по такъв начин улеснил до голяма степен завладяването на Търновското царство (1393) от османските нашественици, което ускорило и падането на неговото царство и покоряването на цялата българска държава.

От други източници:
Изследванията в последните години показват, че Иван Срацимир е вторият син на цар Иван Александър от брака му с Теодора, а първородният е Михаил Асен. Към 1352 г. вече се споменава в изворите като "млад цар", титла показваща статута му на престолонаследник. Към 1355-1356 г. цар Иван Александър обявява за наследник на престола Иван Шишман, като обосновава решението си с факта, че по-младият му син е "багренороден". Като компенсация Иван Срацимир получава във владение Видин и областта му и скоро се обявява за "цар на българи и гърци". В някои изследвания съществува твърдението, че цар Иван Срацимир не е поддържал враждебни отношения с Търновското царство след 1369 г. Основен аргумент в подкрепа на тази теза е фактът, че той не се опитва по никакъв начин да оспори властта на цар Иван Шишман след смъртта на Иван Александър. Титулатурата на видинския владетел също не дава основание за такова твърдение. В Брашовската грамота Иван Срацимир се подписва като "цар на българите", докато неговият брат е "цар и самодържец на всички българи и гърци". Неоснователна обаче е тезата за конфликт между Иван Срацимир и Иван Шишман, довел до военни действия между двамата в спор за София и за завладяването на Софийска област от видинския цар. В действителност отношенията между двамата братя не са били добри и дори общата опасност не успява да ги сплоти. Вероятно към 1393 г. цар Иван Срацимир ясно е съзнавал, че помощ може да дойде единствено от страна на унгарското кралство. За разлика от своя брат Иван Срацимир възприел линия на изчакване и изпълняване на васалните отношения. При все това Иван Шишман посочва своя брат като евентуален престолонаследник.