ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Кан Маламир 831

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Кан Маламир 831 - 836

Той бил третият, най-малкият син на кан Омуртаг. С възцаряването му бил пренебрегнат законът, според който престолът принадлежал по право на първородния син. Причините за отстраняването на Енравота (той носел и славянското име Воин) са известни - от младини престолонаследникът проявил склонност към християнската религия, което му струвало короната. Омуртаг посочил за свой наследник Маламир, тъй като бил убеден в предаността му към "отеческите богове". Тъй като Маламир бил непълнолетен, за регент съуправител бил назначен кавхан Исбул.

През 836 г. се навършвали 20 години от мирния договор между България и Византия. Възползувайки се от смяната на владетеля, император Теофил (829-842) предприел поход срещу България и опустошил пограничните земи. Веднага били предприети ответни действия - Българска войска начело с кан Маламир и кавхан Исбул навлязла във византийска територия и опустошила околностите на Одрин и Бурдизо (др. Баба Ески). В един надпис на кан Маламир се заявява, че владетелят "придобил голяма слава" в ромейските предели. След това кан Маламир се насочил към Пловдив - в невъзможност да му се противопостави, гарнизонът напуснал крепостта. Споменатият по- горе надпис известява, че Маламир и кавхан Исбул "водили преговори" с жителите на Пловдив вероятно за условията около предаването на града. Градът отворил вратите си пред Българските войски и бил включен в границите на Българската държава.

Във вътрешната си политика кан Маламир се придържал към заветите на своя баща. Един от надписите му съобщава, че по негово време се извършило водоснабдяването на Плиска по нареждане на кавхан Исбул. Освещаването на водопровода преминало при тържествена обстановка - кавханът го "подарил" на Маламир, а той от своя страна дарил богато аристокрацията. Тържествата приключили с голямо народно веселие - кан Маламир "дал на Българите много пъти да ядат и да пият".

Повече подробности знаем за една трагедия, която се разиграла в канския двор - тя е записана от охридския архиепископ Теофилакт през XI век. Още при управлението на своя баща престолонаследникът Енравота проявил особен интерес към един византийски пленник, който при разпределението на плячката се паднал като дял на Омуртаг. Кинам (така се казвал пленникът) бил "великолепен и хубав на вид, а по душевната си красота бил по-славен и по-божествен от своите съвременници" - украсявали го преди всичко добродетелите на истински християнин - така поне твърди Теофилакт Охридски. Напразно кан Омуртаг го приканял да се откаже от Христос - упоритият отказ на Кинам докарал кана до ярост и той заповядал да го "предадат на железен затвор".

След смъртта на Омуртаг Енравота се заинтересувал от съдбата на Кинам и по разпореждане на Маламир той бил издирен, изваден от затвора и предаден на по-големия му брат. Дългите разговори между тях завършили с това, че Енравота се превърнал в искрен и убеден християнин. Когато кан Маламир узнал истината, "бил обзет от ревност за отеческите си богове" и изправил брат си пред съд като "отстъпник на праотеческата религия". Религиозното усърдие на кана било поощрено от обкръжението му, което съзирало в разпространението на християнството опасност, заплашваща самото съществуване на Българската държава; Христос бил чужд бог, богът на вечните им неприятели, следователно измяната не се изчерпвала само с прегръщането на християнството. Пред Енравота кан Маламир поставил следното условие: "Или обещай, че ще се отстраниш от чуждия бог, или знай, че на тези (и му посочил палачите) ще бъдеш предаден още днес." Енравота отказал да се подчини и бил посечен с меч по заповед на кан Маламир. Теофилакт е записал (по-точно е да се каже съчинил) "пророчеството", чрез което в предсмъртния си час Енравота предсказал бъдещото тържество на християнството по Българската земя и близката смърт на "беззаконния" си брат: "Но и ти сам след изтичането на немного години ще изхвърлиш злочестата си душа, без да се възползуваш с нищо от жестокостта си." Три години по-късно пророчеството се сбъднало - "Животът на Маламир, като продължил три години, бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие." Преждевременната смърт на младия кан едва ли била следствие на естествени причини. Обяснението на Теофилакт Охридски е, че бил "пожънат" от сърпа на възмездието, но това може да се тълкува и като указание, че кан Маламир станал жертва на онези кръгове в България, които не били чужди на християнската религия.