ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Свети цар Петър I

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Свети цар Петър I

Свети цар Петър е монарх, управлявал България от 927 до 970 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики.

Петър се жени някъде в началото на 928 г. в Константинопол за внучката на император Роман Лакапин - Мария, която била прекръстена на Ирина (мир) в чест на дълбокия мир, който настъпил между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) - Дамян, става първият български патриарх. Първородният син на цар Петър от брака с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син - Роман.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследил от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягал от Преслав и вдигнал въстание. Цар Петър трябвало да признае възстановяването на сръбската държава. Маджарите нахлували непрекъснато - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не могъл да се справи с тях и се принудил да сключи мирен договор, който бил насочен срещу Византия.

През 967 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Той отделя голямо внимание на българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.