ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Кан Пресиан 836-852

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

четвъртък, 12 март 2009 г.

Кан Пресиан 836-852

През 836 г. на българския престол вече стои кан Пресиан, синът на Звиница. Още в началото на своето управление новият кан изпраща войски към Солунската област, използвайки ангажираността на император Теофил в тежка война с арабите. Конкретен повод за това му дава избухналото през същата 836 г. въстание на славянското племе смоляни. Под водачеството на кавхан Исбул силна българска армия навлиза в Беломорието и завладява град Филипи. В чест на победата там е поставен каменен надпис, в който открито се заявява, че виновник за конфликта са ромеите: “Който търси истината, Бог вижда, и който лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда.” За успешните бойни действия в Беломорието говори и намереният в Плиска триумфален надпис: “Битка при Сяр (Серес)”.

Само за няколко години след това, използвайки немощта на империята, кан Пресиан постига голямо териториално разширение на България в югозападна посока, присъединявайки значителна част от македонските земи. Много от тамошните племена доброволно се присъединяват към България. Безсилен да се противопостави, Теофил предприема акции на североизток, изпращайки флотата си към дунавските устия, отвъд които обитават много от преселените по времето на кан Крум византийски военнопленници. Макар че повиква на помощ живеещите край р. Днепър маджари, управителят на тамошния комитат успява да предотврати ромейското въстание, подкрепено от войниците, дошли с корабите. Голяма част от византийските преселници се връщат обратно в империята. Тази акция се оказва резултатна само защото основните сили действат на югозапад.

Между 839 и 842 г. е засвидетелствана първата в историята българо-сръбска война. До началото на ІХ в. сърбите живеят разпокъсани на малки общини (жупи), начело с жупани. Под ръководството на княз Властимир те успяват да се обединят в държава. Тригодишната война, която кан Пресиан води срещу тях е неуспешна за българите. Константин VІІ Багренородни пише, че Пресиан “Не постигнал нищо, но погубил по-голямата част от своята войска”. Трудно може да се разбере причината за този въоръжен конфликт между българи и сърби.

Територията на България при кан Пресиан се простира от р. Днепър на североизток, до Охридското езеро – на югоизток, и от р. Тиса на северозапад, до Странджа планина – на югоизток. Кан Пресиан се назовава “владетел на многото българи