Кан Тервел 700-721

СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА

Кана субиги Тервел е от рода Дуло, и е вероятно син на кан Аспарух. Новият владетел укрепва българската държава, като умело се възползва от размириците в Византия. През 695 г. император Юстиниан ІІ е свален от престола, отрязват му носа (откъдето и прякора му Ринотмет, Носоотрязания) и го прогонват от страната. След като прекарва десетина години при хазарите, той пристига в България (704 г.). В Плиска ексимператорът се обръща с молба за помощ към кан Тервел, обещавайки му “премного дарове и собствената си дъщеря за жена”. През следващата година една българска войска се отправя към Константинопол. Българите се разполагат под стените на града, а Юстиниан ІІ успява да се промъкне в столицата и с помощта на свои привърженици си възвръща престола. Тогава той поканва кан Тервел, който не участва пряко в акцията, но с самото си присъствие сковава действията на Юстиниановите противници. В една от залите на двореца императорът намята българския владетел с хламида (царско наметало) и го провъзгласява за кесар. В тогавашна Византия това е втора по значение след императорската титла и с нея обикновено се окичват само близки роднини на василевса. Тервел е първият чужд владетел, на когото е дадена тази титла. За него тя е още по-важна, защото представлява формално признаване на българската държава. Юстиниан ІІ отстъпва на България областта Загоре, разположена на юг от Стара планина, в Североизточна Тракия. Това е първото териториално разширение на България. Областта има важно стратегическо значение: от една страна, тя дава възможност на българите да установят контрол над източностаропланинските проходи, през които византийците биха могли най-лесно да достигнат до центъра на българската държава; от друга страна, равно Загоре е отличен плацдарм за успешни бойни акции срещу империята. Най-после е сключен нов мирен договор, като данъкът, който Византия плаща още от 681 г. вероятно е увеличен. За това съдим от Свидас (византийска енциклопедия), в която се говори за богатството на кан Тервел: “Той поставял обърнат щита си ..., и своя камшик ... и слагал пари, докато покрие и единия, и другия ... Като напълвал сандъчета с златни и сребърни пари, раздавал на войниците си пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро”.

Обаче императорът не изпълнява обещанието си да ожени своята дъщеря за българския владетел, защото хронистите не биха пропуснали да съобщят за една такава забележителна сватба, ако тя се е състояла.

Само след три години Юстиниан ІІ нарушава мирния договор и се насочва с армията си към Загоре с явното намерение да си върне областта. На Анхиалското поле той е разбит от войската на кан Тервел, като българите “взели много пленници, коне и оръжия”. Юстиниан ІІ се укрива зад стените на Анхиало (Поморие), а после “тайно отплавал и пристигнал в столицата с срам”, съобщава Теофан Изповедник (708 г.). Загоре остава в пределите на България.

През 711 г. император Юстиниан ІІ Ринотмет за втори път е свален от престола и пак се обръща за помощ към кан Тервел. Този път българският владетел не му оказва ефикасна подкрепа, като изпраща само един трихиляден отряд, с който Юстиниан ІІ преминава в Мала Азия, за да търси допълнителни подкрепления. Но съпровождащите го ромейски войници му изменят, залавят го и го убиват, изпращайки главата му на новия василевс.

През 712 г. българската армия прониква дълбоко в византийските земи, като достига чак до Босфора за ужас на тамошните жители. Българите “опленили цяла Тракия” и “се завърнали невредими в своите земи” с безброй стада добитък. Изглежда, че кан Тервел иска да използва слабостта на империята, в която по това време се извършва честа смяна на василевсите, за да дестабилизира нейната част в Тракия.

Неприятелските действия му съседка принуждава император Теодосий ІІІ да сключи нов мирен договор (716 г.). На България е отстъпена още една част от Тракия, някъде на запад от областта Загоре, до неизвестната Милеона. Отново е увеличен годишния данък, който империята трябва да изплаща. Кан Тервел получава червени дрехи и кожи, предназначени за него и семейството му. В договора е предвидено споразумение за взаимно връщане на политически емигранти, чрез което Теодосий ІІІ иска да направи невъзможни събития на тези от 705 г и 711 г., когато Юстиниан ІІ на два пъти търси помощ от България, за да си възвърне властта в империята. Последната точка на договора определя начина, по който двете страни ще търгуват помежду си: въведена е митническа система, характерна за търговските взаимоотношения между равноправни държави. Така мирният договор от 716 г. се превръща в ново признание на българската държава.

През 717 г. Византия и цяла Източна Европа са изправени през една голяма опасност от страна на Арабския халифат. Тогава арабите предприемат своята трета поредна обсада на Константинопол “по суша и море”. Новият император Лъв ІІІ Сириец взима необходимите мерки за защита, но добре осъзнава, че да отблъсне арабите с силите на империята ще е невъзможно. Ето защо той помолва кан Тервел за помощ. Голяма българска армия се насочва към византийската столица. Българите се явяват в гърба на арабите и им нанасят тежки удари. “Тези последните се бояли повече от българите, отколкото от ромеите” – пише Михаил Сирийски. Арабите обаче удържат на атаките, превъзмогват и трудностите на тежката зима (717 - 718 г.), но през лятото на 718 г. са напълно разбити от българите, загубват много хора и трябва да се оттеглят. Така България дава своя принос за спасяването на Европа от страшната арабска заплаха.