ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Кан Омуртаг 814-831

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

четвъртък, 12 март 2009 г.

Кан Омуртаг 814-831

СТРОИТЕЛЯТ

През 814 г. кан става Омуртаг. Той се опитва да продължи политиката на своя баща. През есента на 814 г. българската армия се сблъсква с византийската войска при Бурдизо (Бабаески), но претърпява поражение. Неуспехът принуждава Омуртаг да започне преговори за мир. В началото на 815 г. в Константинопол е сключен 30 годишен мирен договор между двете съседни страни. Византийските историци пазят пълно мълчание относно неговите клаузи, но за щастие част от текста е запазен върху колоната с Сюлейманкьойския надпис на кан Омуртаг. Договорът най-напред определя границата между България и Византия, при което Омуртаг е принуден да отстъпи доста земи в Тракия, като за българите остава само северната й част (от р. Марица до Стара планина). Урежда се съдбата на населението, което желае да се върне в селищата си, напуснати по време на Крумовите походи. Извършва се обмяна на пленниците. Мирните отношения между България и империята са подновени при следващия василевс – Михаил ІІ Балба. Изглежда, че той и Омуртаг се договарят да си помагат в случай на нужда. Много скоро Византия ще се наложи да се възползва от това решение.

През 820 г. византийският военачалник Това Славянина вдига бунт в Мала Азия, като присъединява към себе си значителна част от ромейската флота. Той обсажда Константинопол и го държи в блокада цели две години. През лятото на 823 г. обаче в гърба на бунтовниците се появяват български бойни отряди, изпратени от кан Омуртаг. При град Хераклея те разбиват войските на Тома Славянина. Така Омуртаг изпълнява постигнатото споразумение за взаимна помощ с Михаил ІІ Балба.

През същата 823 г. един възпоминателен надпис на българския владетел говори за военни действия някъде по източната граница на българската държава: “Кана субиги Омуртаг :копанът Корс беше мой хранен човек и като отиде в войската, удави се в р. Днепър. Той беше от рода Чакарар.” Най-вероятното предположение относно тази война е, че хазарите се опитват да окупират източните български земи, но са отблъснати от Омуртаговите войски, като в решителното сражение загива този български велможа. Има мнение обаче, че войната е срещу придвижилите се вече към р. Днепър маджари.

През 818 г. славянските племена тимочани и абодрити, присъединени към България от кан Крум, неочаквано заявяват желание да преминат към Франкската империя на Людовик Благочестиви. След известни перипетии те наистина се озовават под франкска власт (822 г.). Това принуждава Омуртаг да активизира връзките си с франките, за да върне обратно двете племена. Неговото искане “незабавно да стане определянето на границите” между двете държави обаче не впечатлява франкския император. Тогава българският владетел изпраща войски по р. Драва (827 г.), като “българите ... разорили с огън и меч славяните ... изгонили техните князе и им назначили български управители” (Айнхард). Опитът на франките да обърнат развоя на събитията в своя полза се оказва несполучлив, защото през 829 г. български войски опустошават част от техните източни територии. След това отношенията между двете страни общо взето се изглаждат. В кратката българо-франкска война обаче загива един приближен на Омуртаг, за когото става дума в следния възпоминателен надпис: “Кана субиги Омуртаг: зера тарканът Негавон беше мой хранен човек и като отиде в войската, удави се в р. Тиса. Той беше от рода Кувиар.” Двете славянски племена са върнати в българската държава с нови управници – българи.