Кан Омуртаг 814-831

СТРОИТЕЛЯТ

През 814 г. кан става Омуртаг. Той се опитва да продължи политиката на своя баща. През есента на 814 г. българската армия се сблъсква с византийската войска при Бурдизо (Бабаески), но претърпява поражение. Неуспехът принуждава Омуртаг да започне преговори за мир. В началото на 815 г. в Константинопол е сключен 30 годишен мирен договор между двете съседни страни. Византийските историци пазят пълно мълчание относно неговите клаузи, но за щастие част от текста е запазен върху колоната с Сюлейманкьойския надпис на кан Омуртаг. Договорът най-напред определя границата между България и Византия, при което Омуртаг е принуден да отстъпи доста земи в Тракия, като за българите остава само северната й част (от р. Марица до Стара планина). Урежда се съдбата на населението, което желае да се върне в селищата си, напуснати по време на Крумовите походи. Извършва се обмяна на пленниците. Мирните отношения между България и империята са подновени при следващия василевс – Михаил ІІ Балба. Изглежда, че той и Омуртаг се договарят да си помагат в случай на нужда. Много скоро Византия ще се наложи да се възползва от това решение.

През 820 г. византийският военачалник Това Славянина вдига бунт в Мала Азия, като присъединява към себе си значителна част от ромейската флота. Той обсажда Константинопол и го държи в блокада цели две години. През лятото на 823 г. обаче в гърба на бунтовниците се появяват български бойни отряди, изпратени от кан Омуртаг. При град Хераклея те разбиват войските на Тома Славянина. Така Омуртаг изпълнява постигнатото споразумение за взаимна помощ с Михаил ІІ Балба.

През същата 823 г. един възпоминателен надпис на българския владетел говори за военни действия някъде по източната граница на българската държава: “Кана субиги Омуртаг :копанът Корс беше мой хранен човек и като отиде в войската, удави се в р. Днепър. Той беше от рода Чакарар.” Най-вероятното предположение относно тази война е, че хазарите се опитват да окупират източните български земи, но са отблъснати от Омуртаговите войски, като в решителното сражение загива този български велможа. Има мнение обаче, че войната е срещу придвижилите се вече към р. Днепър маджари.

През 818 г. славянските племена тимочани и абодрити, присъединени към България от кан Крум, неочаквано заявяват желание да преминат към Франкската империя на Людовик Благочестиви. След известни перипетии те наистина се озовават под франкска власт (822 г.). Това принуждава Омуртаг да активизира връзките си с франките, за да върне обратно двете племена. Неговото искане “незабавно да стане определянето на границите” между двете държави обаче не впечатлява франкския император. Тогава българският владетел изпраща войски по р. Драва (827 г.), като “българите ... разорили с огън и меч славяните ... изгонили техните князе и им назначили български управители” (Айнхард). Опитът на франките да обърнат развоя на събитията в своя полза се оказва несполучлив, защото през 829 г. български войски опустошават част от техните източни територии. След това отношенията между двете страни общо взето се изглаждат. В кратката българо-франкска война обаче загива един приближен на Омуртаг, за когото става дума в следния възпоминателен надпис: “Кана субиги Омуртаг: зера тарканът Негавон беше мой хранен човек и като отиде в войската, удави се в р. Тиса. Той беше от рода Кувиар.” Двете славянски племена са върнати в българската държава с нови управници – българи.