ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Свети Иван Рилски

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

петък, 24 октомври 2008 г.

Свети Иван Рилски

Св. Иван Рилски (ок. 876-946) е първият български пустинник и основател на най-величествения манастир в страната. Той е роден в село Скрино (край град Дупница) и до 25-годишната си възраст бил пастир. След това приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Лоши хора на два пъти го прогонвали от местата, които си бил избрал. Най-накрая успял да се уедини в суровото лоно на Рила планина. Тук той прекарал 12 години в една пещера, от която го изпъдили разбойници. Тогава аскетът се приютил в хралупата на един огромен дъб. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят неговата помощ. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Но понеже тези посещения нарушавали съзерцанието му, той напуснал хралупата и заживял на една висока скала, на която стоял 7 години и 4 месеца

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато.

Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Отшелникът починал на около 70 годишна възраст, през 946 г. Скоро след това царят отново се оказал в София и по негова повеля мощите на светеца били закарани в града. Ковчегът с тленните останки на Иван Рилски, естествено, също имал чудотворна мощ. Гръцкият писател Йоан Скилица сам станал свидетел на излекуването на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През една война от 1183 г. унгарският крал Бела III превзел София и изпратил мощите на светеца в столицата си Естергом. Понеже местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, Иван Рилски го наказал с онемяване. Говорът му се възвърнал едва след като се преклонил пред ковчега и поискал прошка. Респектирани от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали светеца в София.

Малко по-късно, през 1194 г., българският цар Асен наредил мощите да се пренесат в столицата Велико Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. Мощите му били върнати на Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II през 1469 г.

Пренасянето на мощите било голямо събитие за времето. И до днес Православната Църква го отбелязва.

Иван Рилски е почитан като светец-покровител на българския народ. Към него се отправя специална молитва, включена в молитвеника на Светия синод на Българската православна църква.
Почитат го, разбира се, и всички останали православни. Преди векове култът му достига чак до Сибир.