ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Свети Патриарх Евтимий

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Свети Патриарх Евтимий - мистик и войн

Изрази мистичния дух на българина чрез исихазма!

Не позволи да угасне огънят на българската вяра!

Търси вътрешната светлина и опорност в съприкосновеността човек — Бог. Когато става патриарх, въвежда в нашето християнство (с одобрение на Цариградската и други източно-православни църкви) учението за безмълвната молитва, която ни служи в пет века без официална Църква и олтар да си палим кандило за несмутена бъднина. В душите ни исихазмът като вътрешно съзерцание е нашата опорна устойчивост — не непоколебимост, а убеденост! Културата на великото безмълвие ни съхранява в идеята за национална същност.

Българският народ носи съдбата си изначално чрез динамиката на коня, после чрез обречената клетва за вярност, а след това с мълчаливата всеотдайност на исихазма! Патриарх Евтимий извежда в душите ни точно онова, което имаме — мистичния, аскетичния дух на българина, в съпоставка с евтината етика на Европа.

Когато се въвежда новата култура, създава се и нова школа — третата, голямата школа, която предварва Ренесанса — Търновската. Тогава Патриарх Евтимий прави преобрат — първата езикова реформа и нови преводи на свещените книги. Защото когато светите братя Кирил и Методий ги превеждат, не знаят всичкото богатство на старобългарския език. Понятията свързани с етиката, с абстракцията и пр. е можел той да ги даде — затова прави препреводи, като в същото време пише изключителни панегирични трудове.

А когато царят го няма, той, духовният баща, поема меча и показва жертвоготовност: "Ето, вземете моята глава!" Патриарх Евтимий остава жив, но е пратен на заточение. Целият народ с един нестихващ поплак го изпровожда от Търново. Той е оплакван не като страдалец, а като загубена опора — "На кого ни оставяш, добрий пастирю?" — "На Светата Троица — и сега, и навеки!"

Това е великото предназначение на Патриарх Евтимий — светостта да поеме, като воля на Бог и народ, вибрацията на историческия и националния дух и да го брани до сетното си дихание. Така той оставя в своя народ, погребан и чакащ възкресение, духа на българина чрез исихастката култура.

Ние носим отговорност за съпоставка между историчност и реалност, а те наистина най-добре са въплътени в образа на този велик мистик и пророк на исихазма. Той е неизмеримо голям — и по божествено вдъхновение, и по възможности. Нетленната светлина ни я дарува както за храма, така и за трона!

Ваклуш Толев