ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Пенчо Славейков-прозрението на българския гении

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Пенчо Славейков-прозрението на българския гении

Предсети предназначението: Бог и България — единство в двойна плът!

Никой в световната култура не е родил такова харизматично послание. Нито митологичните епоси, нито достиженията на културата в гениалните свои образци, нито религиите са си позволили това велико прозрение, което остава като предназначение на бъдна България. Така Пенчо Славейков изнася до олтарните тайни на причастието, на преобретението на даровете плътта на своята родина преобратена в плътта на Отца, или плътта на Отца, преобратена в причастност в плътта на своята родина!

Вътрешната интуиция на тази велика личност, която характеризира историята, психологията и духа на България, е проблем не само на близост, а и на гениалността на този неповторим, за мен прероден Омир в България. Колосалното му въображение, ненадминатата му епичност ще видим в онази негова "Кървава песен", за която казвам, че е българското евангелие!

Докато е поселник на земята, той има отношение на отговорност към богове, към свободата, към величието и жертвите на един народ. Но за поселението си в отвъдността иска да бъде погребан тъй, че "в гроба му да има прозори". Защото душата му има само една възмога — възмогата към Небето!

Смъртта отнема Нобеловата награда, която е щяла да му бъде отсъдена, но не е голямо ласкателство да му бъде присъдено това, което и на епигоните на културата се дава. Защото Духът е повече от материята!

Пенчо Славейков донася поглед върху бъдещето, като иска не да загаси въглените на домашното огнище, а да освободи огнището от пепелта, защото мислене, което не може да мине прага на своя дом, не може да внесе развитие. С провиденцията и дарението си той носи нова култура; ражда неповторимото, неказаното. И наистина няма да намерим друг, родил такава храмова тайна, оставил такъв сеизмографен знак — да види божествеността в собствената си земя. Това е предсета, че България е белязана да остави една Мирова енергия!

Ваклуш Толев