Най-древните български летописи....

Според “Джагфар Тарихъ” – сборник с най-старите български летописи – българите са създали първата световна държава Идел през 15 000г. пр. Хр. Тя била конфедерация от седем племена, в която се говорело на няколко асирийски и алтайски диалекта. Нейни наследници са Шумерска, Индийска, Критска, Микенска, Троянска, Етруска, Хунска, Дунавска, Киевска, Волжска, Хазарска,Унгарска държави. Това звучи помпозно за незапознатите, на които години наред е втълпявано, че българите са шепа полудиви племена. В споменатия сборник е показана генеалогията на създаване на тези култури. Частично тези истории се покриват с поетичния “Шан кизи дасатани” (“Сказание за дъщерята на хана”), от преди единадесет века от Микаил Бащу – секретар на владетеля на черните българи.

През средните векове само в две държави се запазва името българи: Дунавска и Волжка Българии. Историите и на двете днес са изопачени от техните врагове и асимилатори. Паметниците на тяхната култура, цъфтящите им градове са изравнявани със земята, свободолюбивия народ е унищожаван с геноцид и многовековно робство, културата – с огън... Послe, освободен от окови, неукротеният български дух възсиява отново.

Българите са били първите металурзи в света според “Джажфар Тарихъ”.
Всичко, свързано с териториите на волжките българи е потопено в мълчание. В официалните справочници се говори за късната заселеност на тяхната територия, за примитивността на местната култура и за скорошното им изчезване от историческата сцена. Това са скалъпени политически сценарии, с които приридата не се съобразява.

И ето, че сега тя разкрива своите недра, показващи следи от колосалната древна металургична дейност там, където според учебниците има само примитивни племена. През 1997г. руският геолог Черних съобщава, че в Южна Бакширия (днешен Оренбург), заселена от древността с етнически българи – бурджани, се е добивала медна руда в мащаби, сравними само със съвременните. Този добев датира между IV-то и II-ро хилядолетие пр. Хр. Обемът му е огромен: дълбочината на мините е била 42 метра, масата на рудата – няколко милиона тона, а добитата мед – стотици хиляди тона. Специалистът отбелязва, че този рудодобив няма равен на себе си в Евразия. Не е ясно къде се е пласирала толкова мед и кой е бил консуматорът. Смята се, че е обслужвала Урал, Сибир, Източна Европа – площ около 1 мил. кв. км. Наречена е каргалинска мед (до град Каргал). От този мед се изработвали брадви, ножове и други оръжия, както и много прдмети за бита, намерени във Волго-Уралските могили в района на Каргал и Уранбаш.

Според живеещата у нас волжка българка доц. Т. Ярулина, уранбашите са дали материалната основа за разцвета на бронзовия век в района на старите български територии. Макар и разположени върху площ от 500кв. км. И регистрирано от Космоса чрез американски спътници, археолозите е специалистите по древни култури не бързат да разгласяват откритието. “Поразително е , че в археологическата литература до най-последно време Каргал беше осветен крайно малко” – възмущава се Черних. Според доц. Ярулина, мълчанието на археолозите се дължи на тяхното консеративно мнение за възникването на човешката култура само на едно място – в Междуречието - и на страха им да пренесат центровете на древните цивилизации далеч на север – в земите на волго-уралските българи.

Доцент по лингвистика, Т. Ярулина прави интересен фонетичен анализ на наименованието на находището Каргал. Според споменатия епос “Шан киз дастани” алп (дух) Карга е божествен покровител на хората. А от II- ра песен може да се съди за огромната възраст на Уралските култури: “първите хора бяха ур-одливи , но алп Хурса поправи телата им” и “от алп и човек се роди великански род”. Първият цитат ни отправя към легендарната лемурийска епоха, когато човекът още нямал добре оформена костна система, а вторият – когато на земята са се раждали гигантопитеци. Срещат се и преки указания за металургията на Урал: “Ковачницата на алп Хурса е днес цяла планина. От сгур и шлака Хурса издигна целият Урал”. Остава да добавим, че алп Хурса е древнобълграският бог на огъня и ковашкия занаят.

Ярулина подчертава, че името на рудното находище: Уранбаш, разположено между реките Малък и Голям Уран ема същия корен както Урал и го сравнява с древния шумерски град Ур. Вшумерския език Ур е означавало “човек, мъж”, Уру – град, Уруду – бронз. Очевидно териториите кроя Урал и Шумер са принадлежали на родствени племена – заключва волжката българка.

Според “Джагфар Тарихъ” българо-арийците са населявали Уралските пещери още през Ледниковата епоха. Що се отнася до Шумер, до персийското му завоюване през VI –ти в. Пр. Хр. се пазели писмени свидетелства за основаването му от черноглавия български народ и за българо-шумерската култура. Така се разбира кои са въпросните “родствени племена”. “Ние сме учили, говори Ярулина, че шумерската култура е начало на човешката цивилизация от нов тип. Сега се оказва, че освен Шумер е имало и друг център за добив на мед – Каргал...”

Ще добавя, че според варненския археолог И. Иванов преди Каргал мед в огромни количества (около 2000 тона) се е произвеждал и в района на ...днешната Стара Загора (VI-то до IV-то хил. пр. Хр.). Изработените предмети – разнообразни украшения, сечива, оръжия, жезли...са обслужвали на юг района до Бяло море, на запад: по Дунав – до днешна Словакия, средното течение на Волга...Варна е била отправна точка...осле е дошъл потопът, който е прекъснал тукашния живот и подгонил траките...накъде? Случайно ли е, че щом прекъсва производството на мед по нашите земи, започва такова в бълграските земи по Урал? Бих се радвал да чуя компетентен отговор...(През лятото на 2000г. е открита областта Тракия в района на Волжка България. Акад. Юхма свидетелства, че те са дошли през XIII век от Урал по р.Кама, преследвани от татаро-монголите. Техните военачалници били велики певци и поети...)

От книгата на Христо Маджаров - "Големят заговор срещу българите"