.jpg)
Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота е роден на 30 януари (18 януари по стар стил) 1894 г. в София. Първороден син на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза.
Първоначалното си образование получава в Дворцовата гимназия, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище. Участва в Балканските войни (1912 - 1913 г.) и Първата световна война (1915 - 1918 г.) като офицер за свръзка при Щаба на Действащата армия. Проявява безпримерна храброст, като винаги воюва в окопите сред обикновените български воини. Нещастният край на войната го заварва с чин подполковник.
След абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Цар Борис ІІІ. Тогава е едва на двадесет и четири години. Това става при едни от най-тежките обстоятелства в най-новата българска история. Страната е окупирана от войските на Антантата, войници безредно се прибират по родните си места, навсякъде цари деморализация и апатия. Буржоазната политическа класа е заменена от водачите на Земеделския съюз, начело с Александър Стамболийски.
Царят живее в уединение, останал без подкрепата на брата и сестрите си, които са принудени да заминат с баща му. Вражебността на земеделското правителство, афиширащо републиканизма си, внася допълнително напрежение и несигурност. Само изключителните такт и дипломатичност на младия Цар внасят търпимост в политическия живот. Правителството на Стамболийски, получило пълната власт след Ньойския мирен договор, налага авторитарно управление. Войската е съкратена, офицерският корпус е недоволен и вижда единствено упование в Държавния глава.
На 9 юни 1923 г. недоволни офицери в съюз с някои на националистически и консервативни среди, извършват преврат. Цар Борис е недоволен от насилствената смяна на властта и заплашва с абдикация. След дълги преговори, той приема новото положение в името на доброто на България, при условие, че се запази спокойствието в страната.
През 1924 г. Княгиня Надежда се омъжва за Вюртембергския херцог Албрехт-Евгени и Царският дом се сродява с още една стара германска династия.
През първото десетилетие от царуването на Борис ІІІ животът в страната е белязан от редица вътрешнополитически борби - политическо напрежение, преврат, бунтове, стачки, атентати. Държавният глава използва всяка възможност, за да възстанови върховенството на Търновската конституция, гарант за демократично развитие.
На 14 април 1925 г. в Арабаконашкия проход автомобилът на Царя е нападнат. Убити са двама от придружаващите го. Само два дни по-късно, в катедралата "Света Неделя", е извършен атентат, целящ да убие държавния глава и правителството. Закъснението на Царя, отишъл на погребението на загиналия при атентата до Арабаконак ловец, му спасява живота.
На 25 октомври 1930 г. в Асизи Цар Борис се венчава за Джованна Елизабета Антония Романа Мария, Принцеса Савойска, която приема името Иоанна в чест на Св. Йоан Рилски. Този брачен съюз дава нов полъх на мир и стабилност за България. Царицата се отдава на изучаване и опознаване на новата си Родина.
На 13 януари 1933 г. се ражда първата рожба в Царското семейство - Княгиня Мария Луиза, която кръщават по православен обичай.
На 19 май следващата година страната осъмва с нова насилствена смяна на властта, извършена от войската в съюз с някои вдъхновители на преврата от 9 юни 1923 г. Забележителен факт е участието на едни и същи лица във всички политически заговори и преврати в България, завършили с този на 9 септември 1944 г., който нанася непоправими последици на духовното, материалното и културно развитие на българския народ.
В навечерието на Втората световна война България е страна с безспорни икономически и социални успехи. Притежава стабилни институции, богато и качествено производство, дотирано селско стопанство. Единствено националното обединение не е осъществено. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Румъния връща Южна Добруджа на България. Този акт е признат от цялата международна общност.
С изключителни дипломатически маневри Цар Борис запазва неутралитет. Стремежът му България да остане мирен оазис сред бушуващия конфликт е осъществен възможно най-дълго. След като неколкократно отклонява натиска на Германия за влизане в Тристранния пакт, на 1 март 1941 г. България е принудена да се присъедини към него. На дунавския бряг е разположена армията на фелдмаршал фон Лист. Хитлер казва: "По-добре да влезем като съюзници, защото така или иначе ще влезем!". Въпреки това България е единственият участник в Оста, който запазва дипломатически отношения със СССР и не влиза в бойни действия.
През декември 1941 г., принуден от обстоятелствата, Парламентът обявява така наречената "символична война" на САЩ и Великобритания.
В началото на март 1943 г. вследствие на личната намеса на Царя е отменена заповедта за депортиране на българските граждани от еврейски произход. До края на живота си той прави всичко възможно, за да помогне на своите съграждани. Редом до държавния глава застават български политици, общественици и духовници. Вследствие на това са спасени почти 50 хиляди български евреи. Те никога не забравят благодеянието на Царя и българския народ.
На 28 август 1943 г. Борис ІІІ умира при неизяснение и до днес обстоятелства. Тленните останки на Царя-Обединител са изложени за поклонение в храма "Св. Ал. Невски". Дни наред десетки хиляди българи минават пред своя обичан владетел. В молитвената тишина на храма устните им шептят: "Царю, на кого ни оставяш?". Цялата страна е потънала в скръб. След опелото оръдейният лафет преминава за последен път по улиците на столицата. Около железопътната линия плачът на стотици българи съпровожда тленните останки на Монарха. В сърцето на любимата му планина в Рилския манастир е положен под покрова на Св. Йоан Рилски.
ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛАТА И ПАМЕТТА МУ!
Първоначалното си образование получава в Дворцовата гимназия, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище. Участва в Балканските войни (1912 - 1913 г.) и Първата световна война (1915 - 1918 г.) като офицер за свръзка при Щаба на Действащата армия. Проявява безпримерна храброст, като винаги воюва в окопите сред обикновените български воини. Нещастният край на войната го заварва с чин подполковник.
След абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Цар Борис ІІІ. Тогава е едва на двадесет и четири години. Това става при едни от най-тежките обстоятелства в най-новата българска история. Страната е окупирана от войските на Антантата, войници безредно се прибират по родните си места, навсякъде цари деморализация и апатия. Буржоазната политическа класа е заменена от водачите на Земеделския съюз, начело с Александър Стамболийски.
Царят живее в уединение, останал без подкрепата на брата и сестрите си, които са принудени да заминат с баща му. Вражебността на земеделското правителство, афиширащо републиканизма си, внася допълнително напрежение и несигурност. Само изключителните такт и дипломатичност на младия Цар внасят търпимост в политическия живот. Правителството на Стамболийски, получило пълната власт след Ньойския мирен договор, налага авторитарно управление. Войската е съкратена, офицерският корпус е недоволен и вижда единствено упование в Държавния глава.
На 9 юни 1923 г. недоволни офицери в съюз с някои на националистически и консервативни среди, извършват преврат. Цар Борис е недоволен от насилствената смяна на властта и заплашва с абдикация. След дълги преговори, той приема новото положение в името на доброто на България, при условие, че се запази спокойствието в страната.
През 1924 г. Княгиня Надежда се омъжва за Вюртембергския херцог Албрехт-Евгени и Царският дом се сродява с още една стара германска династия.
През първото десетилетие от царуването на Борис ІІІ животът в страната е белязан от редица вътрешнополитически борби - политическо напрежение, преврат, бунтове, стачки, атентати. Държавният глава използва всяка възможност, за да възстанови върховенството на Търновската конституция, гарант за демократично развитие.
На 14 април 1925 г. в Арабаконашкия проход автомобилът на Царя е нападнат. Убити са двама от придружаващите го. Само два дни по-късно, в катедралата "Света Неделя", е извършен атентат, целящ да убие държавния глава и правителството. Закъснението на Царя, отишъл на погребението на загиналия при атентата до Арабаконак ловец, му спасява живота.
На 25 октомври 1930 г. в Асизи Цар Борис се венчава за Джованна Елизабета Антония Романа Мария, Принцеса Савойска, която приема името Иоанна в чест на Св. Йоан Рилски. Този брачен съюз дава нов полъх на мир и стабилност за България. Царицата се отдава на изучаване и опознаване на новата си Родина.
На 13 януари 1933 г. се ражда първата рожба в Царското семейство - Княгиня Мария Луиза, която кръщават по православен обичай.
На 19 май следващата година страната осъмва с нова насилствена смяна на властта, извършена от войската в съюз с някои вдъхновители на преврата от 9 юни 1923 г. Забележителен факт е участието на едни и същи лица във всички политически заговори и преврати в България, завършили с този на 9 септември 1944 г., който нанася непоправими последици на духовното, материалното и културно развитие на българския народ.
В навечерието на Втората световна война България е страна с безспорни икономически и социални успехи. Притежава стабилни институции, богато и качествено производство, дотирано селско стопанство. Единствено националното обединение не е осъществено. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Румъния връща Южна Добруджа на България. Този акт е признат от цялата международна общност.
С изключителни дипломатически маневри Цар Борис запазва неутралитет. Стремежът му България да остане мирен оазис сред бушуващия конфликт е осъществен възможно най-дълго. След като неколкократно отклонява натиска на Германия за влизане в Тристранния пакт, на 1 март 1941 г. България е принудена да се присъедини към него. На дунавския бряг е разположена армията на фелдмаршал фон Лист. Хитлер казва: "По-добре да влезем като съюзници, защото така или иначе ще влезем!". Въпреки това България е единственият участник в Оста, който запазва дипломатически отношения със СССР и не влиза в бойни действия.
През декември 1941 г., принуден от обстоятелствата, Парламентът обявява така наречената "символична война" на САЩ и Великобритания.
В началото на март 1943 г. вследствие на личната намеса на Царя е отменена заповедта за депортиране на българските граждани от еврейски произход. До края на живота си той прави всичко възможно, за да помогне на своите съграждани. Редом до държавния глава застават български политици, общественици и духовници. Вследствие на това са спасени почти 50 хиляди български евреи. Те никога не забравят благодеянието на Царя и българския народ.
На 28 август 1943 г. Борис ІІІ умира при неизяснение и до днес обстоятелства. Тленните останки на Царя-Обединител са изложени за поклонение в храма "Св. Ал. Невски". Дни наред десетки хиляди българи минават пред своя обичан владетел. В молитвената тишина на храма устните им шептят: "Царю, на кого ни оставяш?". Цялата страна е потънала в скръб. След опелото оръдейният лафет преминава за последен път по улиците на столицата. Около железопътната линия плачът на стотици българи съпровожда тленните останки на Монарха. В сърцето на любимата му планина в Рилския манастир е положен под покрова на Св. Йоан Рилски.
ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛАТА И ПАМЕТТА МУ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар