Защо дякон Левски не е признат за светец?

Стефан Цанев

През последните дни, когато Българската православна църква канонизира за светци мъчениците от Батак, едва ли е имало българин, който да не си е задал въпроса: - А Левски?
Наистина, защо Левски - този най-свят човек в българската история, не е признат за светец от Българската православна църква?

България има доста светци. Като се започне от св. Онуфрий Габровски и св. Терапонтий Софийски, като се мине през св. Зосим Созополски и св. Злата Мъгленска и се стигне до св. цар Борис-Михаил и св. св. Кирил и Методий - това са около 50 светци и великомъченици, а като прибавим към тях и св. св. 37-те мъченици Пловдивски, и сега Баташките мъченици...

Аз не познавам житията на повечето от тези светци, но нямам никакво основание да се съмнявам в тяхната саможертва и в техните заслуги за вярата и за народа ни - и все пак се питам:

А защо Васил Левски - дякон Игнатий, апостолът, мъченикът, народният светец - не е между светците?

Църквата си има своите канони, които трябва да уважаваме. Доколкото знам, според тези канони две неща възпират нашата църква да обяви дякон Левски за светец: това, че е убил човек и защото се е отрекъл от монашеството си.

Но в историята на нашата църква има прецеденти, които опровергават непреодолимостта на канона.

Княз Борис I е убил не едного, а е избил до девето коляно заедно с жените и децата 52 рода, убил е или е ослепил и родния си син - нима неговият грях е по-малък, та нашата църква го почита като един от първите наши светци? (Само не ми казвайте: “Ама той е избил езичници заради тържеството на християнството” - избил е човеци и невинни деца в името на властта.)

А Савел, който гонел и избивал християни (включително първомъченика и архидякона св. Стефан), преди да чуе гласа на Иисус: “Защо Ме гониш, Савле?” - не е ли той същият преподобен всехристиянски свети Павел?

Как френската църква, която осъди и изгори Жана д`Арк на кладата като еретичка, по-късно намери доблест да я обяви за национална героиня и за светица на Франция?

Самият наш патриаршески храм “Св. Александър Невски” носи името на руски княз пълководец - този пълководец е виновен за смъртта на хиляди невинни хора, при това християни (воювал срещу шведите католици в съюз с монголите мохамедани) и въпреки това е обявен за светец (заслугата му към Руската православна църква май е само в това, че я освободил от данъци) - в храма на този пълководец ние и сега смирено се молим.

Руската църква обяви неотдавна за светец и друг пълководец - адмирал Ушаков. Излиза, че заради каузата църквата опрощава убийствата.

Другото - истинското изкупление за този смъртен грях е покаянието.

Левски е извършил едно-единствено убийство, извършено е то инстинктивно, за да спаси себе си и другарите си от предателските викове на чорбаджийския слуга. Че съжалява за това убийство, свидетелства трагичното му писмо до Каравелов, в което описва случилото се, а в последната си изповед под бесилото пред поп Тодор Дякона се кае и моли опрощение за този свой смъртен грях.

В тази предсмъртна изповед под бесилото Левски казва на поп Тодора:

Поменувай ме в молитвата си дякон Игнатий.

Какво означава това? Че Левски в предсмъртния си час се връща в лоното на църквата? А всъщност отрекъл ли се е Левски от църквата?

Макар да съблича расото и да напуска манастира - до деня на мъченическата си смърт дякон Игнатий не нарушава монашеския си обет, не е произнасял лоша дума за църквата (напротив, много са описаните случаи, когато, укривайки се в манастирите, той участва в църковните служби, пеейки псалми с ангелския си глас) и - както е известно - води сурово аскетичен, праведен живот, лишен от светски, плътски и гастрономически съблазни. (Колцина от духовниците днес могат да се похвалят с подобен аскетизъм и праведност?)

Освен това всички знаем, че Дякона е дал живота си за нашата национална свобода, но отминаваме мълком факта, че борбата за освобождаването на българския народ от чуждо политическо робство е същевременно и борба за освобождаването ни от робството на чужда религия, което означава, че Дякона е дал живота си не само за нашата политическа свобода, но и за свободата на Българската православна църква.

Не знам дали другите наши светци са допринесли повече, отколкото дякон Левски, за тържеството на нашата вяра. Българската православна църква би трябвало да сложи върху везните на колебанията си този принос на Дякона.

И накрая, а може би то е най-важното: Българската православна църква ще направи двойно добро, ако се вслуша в гласа на народа (нали “глас народен - глас Божи”) и сбъдне въжделенията му: провъзгласявайки дякон Левски за светец, тя ще доближи народа до себе си.

Амин.