Една единствена битка остава белязана в историята на Европа като паметна и знаменателна за признаването на цял нов етнос и на една нова държава с традиции в държавното управление и устройство. Приблизително повече от хиляда години след това Европа ще признае границите на България по завояваното от тази битка без да се интересува от културата и сходствата на етносите в границите на Османската империя, макар че е проведено мащабно етнографско проучване на културалните особености на отделните етноси от геолога и етнограф Ами Буе. Тази битка може да бъде само една сред многото други.
Защо тя постига толкова много. Не са останали никакви сведения за мотивите на Византия да отдаде толкова много територия на новата страна съседка - България. Трябва да подчертаем, че за периода 671-680 Аспарух строи своята отвъддунавска България. Трябва да вметнем, че това не е станало само и единствено с човешката сила на племето тръгнало първоначално с него. Една от тайните, която очевидно няма да бъде историографски доказана, е че Аспарух е крадял и тайно, и явно хора от племето на брат си БатБаян. В противен случай не бихме могли да си представим изграждането на толкова стройна и мощна система от ровове, характерна за протобългарските защитно-укрепни съобъжения на азиатските български градове, но вече разтлани върху територията на цяла Малка Скития.
Аспарух привлича своите сънародници от старата своя бащина държава с обещанието, че ще им осигури обетована земя, както и прави. Неколкократни са били миграционните потоци от Велика България към Аспарухова Балгария. Преместването на юг на българите не е било едностранен акт. Затова и хазарите са били най-големия враг на Аспарух.
Защо Византия дава толкова много на българите в тази битка и защо България получава толкова много блага и територии.
Причината за това е равносилна на политически слух и страх. Точно преди повече от 270 години друг един цар на варварите тръгнал от Малка Скития, завладява, опожарява и ограбва Рим. Само за по малко от три столетия споменът от това разтърсило цял свят грандиозно събитие е още жив и пресен. Византия в лицето на своя василевс Константин Погонат решава да премести цялата си войска вояваща до този момент със силния противник в лицето на персите в земите на Тракия, където да се води ефективна борба срещу новия съсед на Византия. При това Византия не напада в началото, тъй като Аспарух не нарушава границите на империята, а и гради защитни съоръжение, което до тогава е устройвало Византия. До мига в който Аспарух плячкосва империята преди битката при Онгъла. След победата византийските дипломати виждат в лицето на българите най-голямата заплаха и за да забавят похода им към южна Тракия, където се намират най-богатите градове на Византия, те отстъпват цяла Долна Мизия. Византия е респектирана от политическата аналогия от събитията по превземането на Рим от царя на гетите Аларих.
Защо битката при Онгъла е най-великата битка на български владетел за всички времена.
1. Избита е голяма част от войската на византийците, които са преследвани и изтребени до крак далеч в пределите на Византия.
2. Пленен е целият императорски обоз. Доспехите на гръцката войска са иззети.
3. Наследството и крепостите на западноримските легионери са в ръцете на Аспарух, което води до обмяна на опит и до съсредоточаване и централизиране на властта на българите.
4. Византия за кратко време е парализирана политически, тъй като е лишена от мощна и боеспособна императорска войска. Политическият слух за мощта на българите и оличетворението им с политическата роля на предишния народ на Малка Скития, избил, опожарил и завладял древен Рим, също е изиграл своето значение, наред с отстъплението на императора за лечение в Несебър, което е възприето като погрешен сигнал за отстъпление, подробно документирано от византийските хронисти.
5. Новата държава е призната юридически от Византия, описани са нейните граници и годишния данък дължим от Византия на българския владетел в ясен политически договор. Европа се сдобива с една от първите държави в истинския смисъл след разпадането на Римската империя.
6. Слуховете и аналогиите с предишни събития са оказвали голямо влияние на изхода от битките, когато те не са били подплътени с добра военна стратегия и боен дух.
7. Морално и военно силово превъзходство над противника.
8. Българите не са поданници, а господари.
9. Българите не плащат данък.
10. Централизиране на властта и използването на естествени географски бариери против нашествие.
11. Събитията от Онгъла повтарят славата и терора на презвемането на Рим от Аларих.
12. Битката бележи края на възхода на Византия в експанзивната й политика и разширяването на границите й и началото на политическата й криза до нейният пълен колапс с превземането на Константинопол. След нея българите ще завлавяват територии на юг в пределите на Византия, а персите от изток.
13. След установяване на солидна държава на Аспарух българите продължават да прииждат от формированията на Бат Баян и Кубер.
14. Византийците с неохота трябва да признаят победата си пред христианин, победил по варварски и жесток начин.
15. Реваншизма, който василевсите след образуването на Аспарухова България поддържат, води до трайното изтощаване на византийската мощ и до политическата слабост на световната сцена. Вероятно той е бил оправдан, а не мира, заради непрекъснатото разширяване на българските територии за сметка на византийските.
16. Сведенията за Аспарух са оскъдни и главно от византийски хронисти. Това е феноменален факт. Причината е, че по негово време се заражда жестокия конфликт между колобърската жреческа каста и монархическия институт на рода Дуло. Най-великият от всички ханове, остава в историята като непознат в детайли владетел. Колобърите не могат и не искат да признаят след смъртта на монарха неговата принадлежност към християнския свят. Това е причината поради която нямаме писмени сведения, че Тервел е син на Аспарух, а само го предполагаме по силата на династическия закон. Това е и причината колобърите да дадат началото на ханкрумовата династия - първия преврат в Аспарухова България.
Blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар