И расъл в бури и беди,
Ти, вихър от души младежки
И зид от мишци и гърди!
През блясъци и мрачни бездни
Премина твоя кръстен път.
И твоите синове железни
Безстрашно знаяха да мрат.
Те мряха с вечните завети
За цар, за вяра и земя,
И твойто бойно знаме свети
С безсмъртна низа имена.
Народе, с подвизи безбройни,
Кълнем се с трепет във гърди:
Ще бъдем ний чеда достойни
На наште войнствени деди!
Ще вдигнем смело млади взори.
И…нека бурята гърми -
Една Родина ний ще сторим
От всички български земи!
И в оня светъл ден, когато
Тя цъвне1 дивна и без край,
Над нея твойто знаме свято
В лъчи и слава ще сияй!
Асен Разцветников
Няма коментари:
Публикуване на коментар