Страници

неделя, 15 май 2011 г.

Духовност, модерна наука ...древна история...

Духовност, модерна наука, древна история. Тези три думи може да ви се струват доста далечни като смисъл, но те са свързани както ъглите на триъгълник. Без който и да е от тези ъгли, същостта на триъгълника хуманност се изменя....

Научния напредък без духовността е като тяло без душа. За съжаление това е науката, която виждаме днес. Тя ни води към общество, притежаващо много разрушителни черти - алчност, самолюбие, егоизъм и липса на толератност към отсрещния. Хората днес в много отношения са роби на технологиите, създадени от науката, за да се грижат на нашето удобство.

Това от което се нуждае човечеството е прогресивна земна култура, в която духовността и науката да вървят ръка за ръка. Нужна ни е култура, базирана на принципите на любовта, толерантността, братството и желанието за развитие.
Човешката раса на Земята съществува от много хилядолетия.

В древността е имало периоди, в които нашата култура е била развита - научно, а също така и духовно. Обществата са ръководени от хора с метафизични познания, които са практикували различни системи йога и медитация. Те са познавали природните неограничени източници на енергия. Хората са пътували до отдалечени звезди и планети на сложни космически кораби и чрез телепортиране. Те са осъществявали контакти с други развити цивилизации от цялата Вселена. Това бил Златния век на древността. Хората започнали да нарушават баланса между духовността и науката и се ориентирали все повече към материалното. Последвали климатични катастрофи, следствие от играта с природата и ядрени войни, довели до тотални разрушения. Радиоактивните излъчвания довели до мутации сред оцелелите и се появяват праисторическите хора, които познаваме. Има вероятност това да се е случвало много пъти подред през хилядолетията. Физическите доказателства са изчезнали, но е запазена информация за тези катаклизми в някои древни индийски текстове, а също и в преданията на други цивилизации.

За да постигнем едно общество, в което има хармония между духовното и материалистичното, трябва най-напред да се достигне една критична маса от хора с по-високо обществено съзнание и по-развита духовност. Нещата след това ще се развият с доста бързи темпове. Това може и да изглежда трудно, но в действителност нещата се движат в правилната посока. Въпреки всички пороци на обществото ни ние все пак си задаваме ключови въпроси като "Защо сме тук?", "Защо има толкова много болка и мизерия?", "Дали не можем да променим света?" и не на последно място всеки си е задавал въпроса "Има ли Бог?" Тези вътрешни вълнения са един от най-важните признаци, че все още има възможност да се промени реалността, в която живеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар