Българска Историческа Истина!

Когато човек говори истината - не се налага да лъже!


Как болшевизмът прокара идеите за тракииска, македонска, добруджанска и шопска нация


"За нас не е от особена важност съзнанието на един народ..."

/Сталин/


В началото на 20 век, край българина започва да си проправят път пагубните идеологии - сепаратизма на геогравски принцип и решаването на националният въпрос на части. Този колапс на националната доктрина води до сблъсъци между Върховисти и автономисти в Македония, а видни наши интелектуалци пишат:

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба.

Македонизма е култивиран в импровизираните лаборатории на сръбският шовинистичен дух, които раждат тази нова идеология, години, преди сепаратизма на геогравски принцип да стане политика която е водил целият СССР, а в часност и втората Югославия. Мирогледа, който днес изповядват днешните македонци, бе посаден от сърбите, но и катализиран от учени в България, като Ганчо Ценов, и Кръсте Мисирков. Първият дори пише книга "за народноста на старите македонци", в която изтъква античният балкански произход на македонците - нещо което се пропагандира и днес. По чие поръчение обаче?

Ето какво пише изначалният първи идеолог на Македонизма - Стоян Новакович:

Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма.

Но къде тук става дума за тракииска нация? Малко известен днес факт е че наред с ВМРО, в България се учредява и така наречената ВТРО(вътрешно тракииска революционна организация), чиито устав е пълно копие на устава на ВМРО. Той именно е важен защото пледира не за обединението на тракииската област под българска власт, а за автономия. Разбира се, това е направено по чисто политически съображения, както и при устава на ВМРО, но членът в който се казва:

Вътрешната тракииска революционна организация, има за цел да обедини всички угнетени и недоволни елементи в пределите на Тракия до реката Струма, без разлика от народност, за извоюване на пълна политическа независимост.

Организацията съществува до 1941, когато България се обединява, и неиното съществуване се обезсмисля. За няколко години хиляди бежанци се връщат по родните си места, за да преживеят шока от ново напускане на беломорието, което е извършено едва СЛЕД като България е окупирана от СССР, по изрична заповен на Сталин. В създалата се ситуация, Георги Димитров, новият комунистически вожд, решава да възстанови тракииското дружество, наблягайки на член I. По същото време в което пиринският край бе отродяван, тракииските дружества излизат с изявление, че:

„ние, тракийската организация, сме особено доволни, защото насоките на днешната власт се покриват напълно с идеологията на тракийската организация”.

Няколко седмици по-късно организацията приема и нов устав, който съдържа следните членове:

обхващане на тракийската емиграция в дружествата и единната структура
приобщаване към политиката на ОФ
широка културно-просветна и благотворителна дейност относно траките
борба против великобългарския шовинизъм.

Същевременно е изказана благодарност на правителството на Георги Димитров за „достойната защита на тракийския въпрос”. Едновременно с това в страната започва истински подем при възстановяването на тракийските дружества по места, чийто брой през 1948 г. достига 202. От 1958 г. организацията започва да издава „Информационен бюлетин”, подновява дейността си и издава няколко сборника, организират се годишни събори на тракийци, честват се паметни дати. Всичко това спира с смъртта на Георги Димитров, който не доживява за да осъществи този пъклен план.

Няколко десетилетия по-късно тракииската нация е вече изоставен франкещаин, който намира свой съживител - дъщерята на човек номер 1 в БКП - Людмила Живкова. Като министър на културата тя създава "Златният Орфей", започва разкопки в Странджа в търсене на гробницата на богинята Бастет и се залавя с усърдно пропагандиране на тракииската култура. В качеството си такава, Людмила Живкова прави една от мълчаливо одобрените от социалистическа България манипулации в историята ни. Създава мощен екип в Комитета за Култура, а неина дясна ръка е историкът Александър Фол(небългарин), който основава института по тракология в СУ, същестуващ и до днес. Забележителен е приносът на Живкова в популяризирането на тракииската култура и историческо наследство на траките зад граница. Един от многото примери за това е изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията. Покрай подмолната деиност, Живкова е известна още и с усилено посещаване на врачки, огранизиране на международни детски ансамбли и други. Смърта й, и до днес е загатка, но дребното мургаво човече, не буди симпатия в съзнанието на никого. Людмила Живкова оставя зад себе си само лъжи, и манипулации, като твърдението че нестинарите са били тракииски а не български обичай.

Нестинарството е част от огнената култура и религия на древните българи. Нестинарите са индо-ирански обичай, което е становището и на всички световни учени, занимавали се с въпроса като професорката Нима Киан, която твърди, че в гръцки хроники има записани нестинарски игри при партите. От друга страна, и до днес са запазени нестинарските игри в Северна Индия, където те се практикуват по време на празника сура. Не можем да пренебрегнем и нестинарството у Волжките Българи, които и да искат, родните траколози, няма как да обявят за траки. Разбира се, това не пречи днес масово огненият обичай да е принизяван до туземен култ, което непременно вреди на националното ни самочувствие.

В заключение, препоръчвам и следният клип, относно създаването на "Добруджанска нация", която бе проектирана от Коминтерна, но отново не доживя създаването си, само благодарение на смърта на Г.Димитров.