ПАМЕТ БЪЛГАРСКА...: Цар Гавраил Радомир

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЛОГА НА АЛЕК!

...Настоящият блог е предназначен за широк кръг читатели, които в желанието си да опознаят своя народ, чувстват нужда да го видят и в неговото историческо минало. Ако не бе днешното тревожно време с тежките изпитания, които носи народа ни, този блог навярно нямаше да съществува. Причината за появата му е само една- днес всеки е длъжен да даде на общността си онова, което може.

Историята не би била история, ако не казва истината,пък и никой не е имал трайна печалба от заблужденията, с които е бил хранен....

" О, минало незабравимо!"....

“…Като се занимавам с миналото и пиша животописи, аз приемам дълбоко в душата си спомена за тия велики, благородни мъже и когато се натъкна във всекидневието на нещо низко, порочно, неблагородно, способен съм кротко, без да се дразня, да отклоня своя ум към достойни примери…”

ПЛУТАРХ, “Успоредни животописи”, ІІ век след Христа

“…Наред с непостоянството и нетрайността, от които е проникнато цялото ни историческо битие, тук има и нещо друго, не по-малко характерно: периодичното повторение на едни и същи явления в него. Би могло да се каже дори, че ако в нашия, лишен от приемственост и трайност исторически живот, има нещо неизменно и постоянно, то е именно ритмичното редуване на състояния и прояви, напълно сходни с преживяното в миналото. При всеки един от големите периоди на своята история ние като народ сме повтаряли онова, което по-рано е било. Ако в това отношение при един или друг случай се явява известна разлика, тя е в подробностите, дължими на времето и условията, но не в същността. В основните си моменти историята на Второто ни царство е повторение на тая от Първото. Още по-забележително обаче е, че и най-новият период от нашето равитие се отличава със същите черти, които са ни познати от нашето средновековие…”

Петър МУТАФЧИЕВ, “Книга за българите”, 1936 г.

..."“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Prof. Shigeoshi Matsumae

...Историята е нещо много странно, но едно е ясно - човек трябва да знае откъде е тръгнал, за да узнае къде иска да стигне! Историята не трябва да е повод за спорове! Изтъркано е, но не сме КОЙ ДА Е! Нашите предци са били умни хора, и най-малко това показва, че нашия народ има потенциал, и той е в нашите ръце!...

Ето защо тук трябва да събираме тези хубави, но и понякога спорни моменти и да говорим за тях!Мисля, че ще е от полза на всеки...

Знаете неща, с които всеки българин трябва да се гордее? Нека поговорим...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Цар Гавраил Радомир

Гавраил (Гаврил) Радомир или Симеон Роман е български цар (1014-1015), първороден син на цар Самуил и Агата. На 14 юни 976 г. избухва свада между Самуил и властолюбивия Арон, който водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина на Арон Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени.

Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при р. Сперхей през 997 г. Цар Самуил, на върха на своят мощ, оженва Гаврил Радомир за дъщерята на унгарския владетел Геза (972-997). Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят синът му Стефан в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.

След битката при Беласица и смъртта на Самуил (6 октомври 1014 г.) Гаврил Радомир, организатор на отбраната на страната и не отстъпващ по пълководчески дарби на баща си, е провъзгласен за цар на 15 октомври 1014 г. Веднага след това той разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат, който прониква до Битоля и успява да изгори българските крепости.

Според Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (лятото на 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий ІІ с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Жената на Гаврил Радомир е убита веднага след това, най-големият му син е измъчван и ослепен. Останалите синове и дъщери на Гаврил Радомир се предават на Василий ІІ в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните 5 синове и 6 дъщери, както и воеводите.

Син на цар Гаврил Радомир от първия му брак с дъщерята на унгарския владетел е Петър Делян, който вдига въстание срещу византийската власт през 1041 г. Петър Делян е ослепен от Алусиан, втория син на цар Иван Владислав.