Наследил от предшествениците си силна и жизнена държава, но претърпявайки поражения в почти всички водени от него войни, княз Борис I (852-889 г.) предприема далновидни стъпки, които предопределят историческия жребий на България. През 864 г. той покръства себе си и приема името Михаил. Покръства семейството си и своите придворни. На следващата година с желязна ръка налага християнството в страната, като през цялото си властване лавира между противоречивите интереси на Рим и Цариград, постигайки едни или други изгоди за държавата.
Съдбовното приобщаване към християнската цивилизация, чрез нейния византииски модел, носи значителни дивиденти в международните отношения на България. Освен това Покръстването катализира вече напредналия процес на асимилация на прабългарите и траките от славянското мнозинство - процес, в който кристализира българската народност: славянска по своето самосъзнание, език, обичаи.
През 886 г. по покана на княз Борис- Михаил в България пристигат прогонените от Великоморавия ученици на славянските първоучители Кирил и Методий. Те са посрещнати с големи почести още на границата от българския управител на Белград (днешната столица на Сърбия). С благословията на княз Борис I в столицата Плиска, както и в другия център на страната- град Охрид, Македония, възникват две духовни средища с епохално значение за славянската култура. Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученици.
С непоколебима методичност княз Борис I продължава своята мисия. Той свиква през 893 година църковен събор в Плиска. На него вместо "езическа Плиска" за столица на страната е обявен Велики Преслав. Прогонени са византииските свещеници, защото страната вече разполага с достатъчно добре подготвени собствени служители на Църквата. И най-важното- на Събора от 893 година българския славянски език е обявен за официален-админстративен и църковен. Този език е разбираем и за простолюдието. Той ляга в основата на една културна традиция, която за броени десетилетия прелива далеч зад държавните граници на България.
Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен, се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той умира през 907 г. Преди да намери вечен покой му е било съдено отново да доказва своята вярност към Християнството- през 893 година, напуска за кратко манастира, детронира и ослепява първородния си син княз Владимир, защото съзаклятничи за възстановяване на езичеството.
След смъртта му, Борис I е обявен за първият светец на създадената от него българска църква. В днешно време прабългарското му, тюркско име, отъждествявано неправилно със славянското Борислав, се среща в почти всички страни, принадлежащи към християнската цивилизация.
всички станаха рушветчии); сетне от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата погибел произлезе от това.” Като чул това, Крум свикал всички българи и заповядал, като издал [следния] закон: ако някой обвини [наклевети] някого, то той да се не слуша, докато свързан не се разпита; и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива. Не се позволява никому да набавя храна на крадеца; и [на оногова], който се осмели това [да прави], веднага да се конфискува имотът, а на крадеца пък да се пречупват свирките [пищялите]. Той [Крум] заповядал да се изкоренят всички лозя. На всеки просяк да се не дава просто [оскъдно], но в достатъчно количество, та да се не нуждае втори път; [на оногова], който не постъпва така, веднага да се конфискува имотът.”. На 13 април 814 г. Крум умира, най-вероятно от сърдечен удар или инсулт. В „Скриптор инцертус“ се говори, че е „заклан от невидима ръка“, а в славянския превод на Менологията на Василий II се казва, че Крум е наказан заради извършените жестокости. Това според прабългарския календар са точно 20 цикъла от по 60 години