В основата на името българи стои древният корен БЪЛГ-, значението на който в течение на цял век оставаше загадка за науката. Причината за това е, че дълго време не беше разкрит нито един вид източни езици, където този корен да се среща в своята автентична форма и пълнота. Сега обаче такъв вид езици най-после е идентифициран. Това са групата памирски езици, където съществуват редица производни думи от корена БЪЛГ- . Между тях най-преки подобия на корена БЪЛГ- са оцелели сред най-близките потомци на населението на древното царство Балхара, в чийто език коренът БЪЛГХ- означава "висок, голям". Паралелно с този пряк източник съществува и един косвен ключ, чрез който можем да напипаме скрития смисъл на името „българи". Това е думата БУРЗАН - висок, голям, велик, която е служела като синоним на името българи В персийския, а след това и в арабския език.
Друг косвен източник, по който може да се съди за смисъла на това древно име, са думите и изразите, които са се използвали в санскритските източници като заменител на думата българи. Техният смисъл е сходен с този на персийската дума БУРЗАН и означава „водещ", „пръв", „благословен".
