Защо дякон Левски не е признат за светец?

Стефан Цанев

През последните дни, когато Българската православна църква канонизира за светци мъчениците от Батак, едва ли е имало българин, който да не си е задал въпроса: - А Левски?
Наистина, защо Левски - този най-свят човек в българската история, не е признат за светец от Българската православна църква?

България има доста светци. Като се започне от св. Онуфрий Габровски и св. Терапонтий Софийски, като се мине през св. Зосим Созополски и св. Злата Мъгленска и се стигне до св. цар Борис-Михаил и св. св. Кирил и Методий - това са около 50 светци и великомъченици, а като прибавим към тях и св. св. 37-те мъченици Пловдивски, и сега Баташките мъченици...

Аз не познавам житията на повечето от тези светци, но нямам никакво основание да се съмнявам в тяхната саможертва и в техните заслуги за вярата и за народа ни - и все пак се питам:

А защо Васил Левски - дякон Игнатий, апостолът, мъченикът, народният светец - не е между светците?

Църквата си има своите канони, които трябва да уважаваме. Доколкото знам, според тези канони две неща възпират нашата църква да обяви дякон Левски за светец: това, че е убил човек и защото се е отрекъл от монашеството си.

Но в историята на нашата църква има прецеденти, които опровергават непреодолимостта на канона.

Княз Борис I е убил не едного, а е избил до девето коляно заедно с жените и децата 52 рода, убил е или е ослепил и родния си син - нима неговият грях е по-малък, та нашата църква го почита като един от първите наши светци? (Само не ми казвайте: “Ама той е избил езичници заради тържеството на християнството” - избил е човеци и невинни деца в името на властта.)

А Савел, който гонел и избивал християни (включително първомъченика и архидякона св. Стефан), преди да чуе гласа на Иисус: “Защо Ме гониш, Савле?” - не е ли той същият преподобен всехристиянски свети Павел?

Как френската църква, която осъди и изгори Жана д`Арк на кладата като еретичка, по-късно намери доблест да я обяви за национална героиня и за светица на Франция?

Самият наш патриаршески храм “Св. Александър Невски” носи името на руски княз пълководец - този пълководец е виновен за смъртта на хиляди невинни хора, при това християни (воювал срещу шведите католици в съюз с монголите мохамедани) и въпреки това е обявен за светец (заслугата му към Руската православна църква май е само в това, че я освободил от данъци) - в храма на този пълководец ние и сега смирено се молим.

Руската църква обяви неотдавна за светец и друг пълководец - адмирал Ушаков. Излиза, че заради каузата църквата опрощава убийствата.

Другото - истинското изкупление за този смъртен грях е покаянието.

Левски е извършил едно-единствено убийство, извършено е то инстинктивно, за да спаси себе си и другарите си от предателските викове на чорбаджийския слуга. Че съжалява за това убийство, свидетелства трагичното му писмо до Каравелов, в което описва случилото се, а в последната си изповед под бесилото пред поп Тодор Дякона се кае и моли опрощение за този свой смъртен грях.

В тази предсмъртна изповед под бесилото Левски казва на поп Тодора:

Поменувай ме в молитвата си дякон Игнатий.

Какво означава това? Че Левски в предсмъртния си час се връща в лоното на църквата? А всъщност отрекъл ли се е Левски от църквата?

Макар да съблича расото и да напуска манастира - до деня на мъченическата си смърт дякон Игнатий не нарушава монашеския си обет, не е произнасял лоша дума за църквата (напротив, много са описаните случаи, когато, укривайки се в манастирите, той участва в църковните служби, пеейки псалми с ангелския си глас) и - както е известно - води сурово аскетичен, праведен живот, лишен от светски, плътски и гастрономически съблазни. (Колцина от духовниците днес могат да се похвалят с подобен аскетизъм и праведност?)

Освен това всички знаем, че Дякона е дал живота си за нашата национална свобода, но отминаваме мълком факта, че борбата за освобождаването на българския народ от чуждо политическо робство е същевременно и борба за освобождаването ни от робството на чужда религия, което означава, че Дякона е дал живота си не само за нашата политическа свобода, но и за свободата на Българската православна църква.

Не знам дали другите наши светци са допринесли повече, отколкото дякон Левски, за тържеството на нашата вяра. Българската православна църква би трябвало да сложи върху везните на колебанията си този принос на Дякона.

И накрая, а може би то е най-важното: Българската православна църква ще направи двойно добро, ако се вслуша в гласа на народа (нали “глас народен - глас Божи”) и сбъдне въжделенията му: провъзгласявайки дякон Левски за светец, тя ще доближи народа до себе си.

Амин.

Защо за младежите е чужда съвременната ни история

Доц.д-р Искра Баева

Между многото неща, които младите българи не знаят, е и съвременната българска история, твърди в публикация за “Труд” доц. д-р Искра Баева*.
Като се има предвид колко много още не знаят, може би липсата на тези знания не е толкова тревожна. Но ми се струва, че нещата са малко по-сложни.

Защото начинът, по който мислим и се държим като граждани на Република България в началото на ХХI в., силно зависи от познанията ни за предходните десетилетия.

Очевидно е, че непознаването на българската история от ХХ в. идва от общия спад на образователното равнище. Но има и конкретни причини.

Представата на българите за миналото се изгражда преди всичко в училище, след което се развива в университетите и от медиите - в научнопопулярни публикации и предавания.

За съжаление залязващият престиж на българското училище оставя все по-големи “бели петна”, които бързо и лесно се запълват с различни измислици и митове.

Към тази тенденция се прибавя и още една - пазарната ситуация, в която са медиите, ги принуждава да се откажат да се просвещават. За да се продават, те се подчиняват на вкуса на своите потребители.

С други думи, колкото по-ниско е културното и образователното равнище на нацията, толкова повече читателите, слушателите и зрителите ще се интересуват от това “кой с кого, кога и за колко”, а не от причинно-следствената връзка между събитията и от мотивите за действията на историческите личности.

Но да се върна към училището

Историята на България за целия период след Втората световна война изчезна от училищните програми и учебници почти веднага след промените.

Това изглеждаше естествено заради силната идеологизация на училището в периода на “ръководната роля” на БКП. Но начинът, по който това беше направено, се оказа странен.

Всъщност “изчистването” на идеологията от учебниците започна още при “перестройката”, тогава бяха подготвени нови учебници, влезли в употреба през 1991 г.

Този еволюционен процес беше прекъснат през учебната 1991/1992 г. Новият министър на образованието Николай Василев започна революционната “смяна на системата” в историческото образование със заповед за изваждане от обращение на всички учебници по история в средата на учебната година.

Учителите трябваше да се справят кой както може, главно със собствена интерпретация. В края на 1992 г. се появиха спешно написаните нови учебни текстове.

Авторите им бяха “посочени” преди всичко заради “правилните” си политически позиции, а текстовете знаменателно бяха наречени “Записки”.

Освен новата интерпретация ново беше и това, че в “Записките” по българска история “изчезна” периодът след 1944 г. А дали защото този период беше спорен, неясен или политически неудобен, не беше съвсем ясно.

Замениха “Записките” с учебници

След този повратен момент изчезна желанието и задължението в училище да се преподава съвременната българска история.

И това остана така, въпреки че още в средата на 90-те години “Записките” бяха заменени с истински учебници, в които българската история беше представена не само за периода след 1944 г., но и за този след 10 ноември 1989 г.

Последната вълна от учебници, написани и одобрени от министерството в началото на нашия век, също предлага исторически разказ до нашата съвременност.

Но това не промени вече утвърдилата се традиция обучението по история на България в гимназията да приключва някъде около Първата световна война. Като причината вече не е средното училище, а връзката му с висшето образование.

Образованието в последните гимназиални класове е обърнато преди всичко към онези ученици, които имат намерение да продължат в университетите.

Пазарното менгеме

А нароилите се университети се борят все по-ожесточено за студенти - не е тайна, че тази конкуренция води не до повишаване на критериите за подбор на студенти, а до обратното - желание да се приемат колкото се може повече студенти, независимо от техните знания (последица от вкарването на образованието в “пазарното менгеме”).

Така започна надпреварата да облекчим кандидатстудентския конспект, за да бъде той не само лесен, но и привлекателен. Затова ударението винаги пада върху “приказната” средновековна история, а липсва почти целият ХХ в.

Резултатът е ясен: щом го няма в изискванията за кандидатстване, никой учител не се занимава с него, защото и гимназиалното образование е “комерсиализирано” - учителите се опитват да си “докарат” нещо отгоре, като подготвят учениците си за изпити.

Проблемът засяга и университетите

Съчетанието между политически предубеждения и “пазарен” императив стопираха всичките ни опити (на част от съвременните историци) да обосновем необходимостта от включването на по-нови теми в кандидатстудентския конспект, за да накараме и учителите да ги преподават в училище.

Доводите ни бяха и продължават да бъдат не егоистични, а свързани с грижа за общественото познание. Защото какви граждани на Република България ще станат младите българи, когато нямат никаква представа какво се е случвало в родината им през бурния последен век?

И никакви политически доводи - в смисъл, че този век е объркан и че няма единна оценка за събитията - не са основателни. Също толкова исторически спорове се водят за Средновековието, да не говорим за Стефан Стамболов.

Българското образование във всичките си степени има и обществени функции - то трябва да дава знания, да създава умения за самостоятелно достигане до познанието и да възпитава гражданска позиция, мотивирана от миналото, но обърната към бъдещето.

Едва когато изпълни тази своя функция, то ще може да разшири основанията на младите българи за национална гордост отвъд древните, далечни и неясни сведения за тракийското или азиатското древно българско минало.

Някои неоспорими факти от българската история

Иван Желязков


Изнесените по-долу факти могат да ни накарат да погледнем с друго око миналото си, и така да подготвим и бъдещето си. Най-вече могат да ни покажат кои са истинските ни корени. Могат да ни покажат нашия принос в развитието на човешката цивилизация и могат да обяснят на какво се дължи сегашното ни състояние.

Помислете върху изложените по-долу факти. Заедно с тях аз ще споделя и моите мисли с вас. Първо трябва да изясним нашия произход. Фактите говорят, че той не е славянски, както ни учеха досега. Основата ни е прабългарска. За това говорят следните факти:

А/ - Съвременният български език - тук трябва да се направи следната забележка - Има народи, които говорят език на друг народ като свой роден, пример шотландците. Затова някои прибързано се изказват, че езикът не е белег на народността. Голяма грешка, защото не всички народи говорят чужд език, само малка част в света са така. Езикът се оказва един от най-основните белези на народността. Той е носител и белег на историческото развитие, на културното развитие и т. н. Езикът / в не малка степен и съвременният език / може да се окаже най-достоверният белег на дадена народност, защото не може речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Някои намерени глинени плочки могат да бъдат фалшифицирани, чрез технологии и подкупи. При съвременната реч обаче това не може да стане. Нашият език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство доста условно и то главно на лексикална основа. Но оказва се, че с тази славянска лексика съществува и не малко количество прабългарска лексика със същото значение. Пример - славянското - бягам, прабългарското - тичам / славянското - ходя, прабългарското - вървя / славянското - браня, прабългарското - пазя и много други. А граматиката ни е корено различна от тази на славянските езици и това не е само липсата на падежи, а и различната - много по-сложна глаголна система, зад поставеният определителен член и др. Някои казват: “ Никой не знае какъв е бил прабългарският език.” Не е така. Има намерени писмени паметници - не е само именника. От тях поне ясно личи характера на езика, неговия строеж. Отлично се знае, че граматиката на един език не може да бъде променена и българският го доказва. Не само в миналото, но и сега. Повече от един век се стремят да променят македонския диалект на нашия език, но граматиката му си остава непокътната. Така и граматиката на прабългарския език е останала непроменена през вековете, дори и голяма част от лексиката му се е запазила. Това категорично доказва мнозинството на прабългарския етнос над славянския, тракийския и др. И то при положение, че славянският език е бил наложен за официален през 9 век.

Един език може да се обяви за официален по политически причини, а не поради факта, че е най-говорен. Освен това единственият език на народ с граматика като нашата, дошъл на Балканите, наложил се и променил историята е прабългарският или българският. При това положение, изречение от рода на - “ Дали е така?”, смятам за излишно. Има данни, че първата българска държава “ Балкара “ е била в Памир - северните области на Афганистан - 1000 години преди новата ера. И днес там има народи, които говорят с нашата граматика и имат общи думи с нас. Това насочва мисълта ни, че сме от източен ирански произход и че сме индоевропейци, и че сме от бялата раса. Не всички светли българи са потомци на славяните. Тази теория за произхода ни е най-доказуема, въпреки че главно на военнотехническа основа има и тюркски заемки в прабългарския език, но те не разкриват така ясно граматическия строеж на прабългарския говор. Както и евентуални други езикови заемки, също не могат да направят това. Но съвременният български език, според мен най-голямото и сигурно доказателство за нашия източно ирански-индоевропейски произход, е подкрепен и от редица други - също сигурни доказателства като антропологията например.

Б / - Антропологическите ни особености: Учените антрополози заявяват, че нашият антропологически тип е прабългарски, в смисъл, не че съществува такъв тип, а че чертите ни са като на тези, които са дошли тук и са се наричали българи.

В / - Културни особености: В нашия фолклор са открити много прабългарски черти, срещащи се и на места, където прабългарите са били. Мартениците например, различни шевици и т.н.

Г / - Историческата даденост: И най-елементарната логика сочи, че е невъзможно прабългарите да дойдат на Балканите само няколко десетки хиляди, да се наложат над славянското море, да образуват държава и да се противопоставят успешно на две империи - Византийската и Франкската. За подобно нещо и стотици хиляди не са достатъчни, колкото и да е силна организацията им.


Други неоспорими факти от нашата история са големите приноси, които ние, българите имаме в развитието на човечеството. Били сме от особена важност за европейския континент. Няма как да е иначе след като създаваме три големи и силни държави в Европа, където има много народи. Това са Стара Велика България, Волжка България и Дунавска България, на която ние сме преки наследници, защото България е жива и до днес, но за съжаление в изключително свити размери и няма водеща роля, а напротив - сега е играчка в ръцете на “Великите сили“. За да се създадат в Европа три големи и силни държави се иска огромен потенциал и много силна държавнотворческа традиция. Именно тази традиция ние сме я притежавали, защото сме един от най-древните народи. Доказателство за това е фактът, че името на българите се среща в най-древните хроники и легенди.

Какво тези наши държави правят за Европа? Спират нашествието на азиатските народи. На всички българи са известни делата на Кан Тервел. Между другото, арабската инвазия при Константинопол е била много по-силна, отколкото при Гибралтар и на Карл Велики е било много по-лесно да спре арабите при Поатие. Не случайно тогава Тервел е наречен спасителят на Европа.

Единствено волжките българи успяват първи да спечелят победа срещу монголите, в Дунавска България пък спират татарите, които са част от монголите - завоеватели почти на два континента през 13 век. Със своите територии и съпротива, българите във Волжка и Дунавска България, все пак в някаква степен, едните срещу монголите, другите срещу турците, успяват да притъпят азиатския устрем. Днешната най-голяма държава в света - Русия дължи в известна степен своя напредък в миналото на Волжка България, която завладява. Голяма част от руската интелигенция през 18-19 век е от български произход като Тургенев, Достоевски и много други. Още Стара Велика България е помагала на Византия срещу азиатските нашествия. А Дунавска България се вбива като клин между Византия и Франкската империя и заедно с военните победи срещу империите и дворцовите интриги в двата кралски двора, внася объркване в завоевателните им планове, като идеята за обединяване на франки и византийци и създаване на нова “Римска империя”. Карл Велики е искал да се ожени за византийската императрица, а браковете между владетелите винаги имат политически характер. Ако това беше станало, сигурно Европа сега щеше да бъде унифицирана като САЩ.

Особено благодарен на българите трябва да е славянският свят, защото от Дунавска България старобългарската литература се разпространява из славянските земи на славянски език и допринася в основни линии за развитието на началния тласък на славянската култура и идентичност. Ако не беше създадена Дунавска България на Балканите можеше да няма сръбски, хърватски и други народи, защото щяха да бъдат асимилирани от Византия чрез процеса на християнизация. За същността на този процес в България ще стане дума по-долу. След въвеждането на християнството в България, от нашата държава тръгва мощно богомилско движение едва ли не из цяла Европа и разбива схоластиката в християнската религия и проправя път за ренесанса в европейските държави. Трите български държави в миналото дават и богата материална и духовна култура на другите европейски народи. Прабългарите са се славели като добри строители, занаятчии и т.н. Известен е и прабългарският календар.

Естествено възниква въпросът, след като сме били толкова силни и сме спасявали континента от азиатските нашественици, защо сега ни е толкова незавидно положението? Отговорът не е лесен. Все пак трябва да има причина. Тази причина трябва да се търси в по-широк обхват от време. Нищо не е случайно и нищо не е от вчера. Всичко е един сложен и противоречив процес в историята на човечеството. Лично аз виждам началото на нашето падение като държавност в покръстването, наложено със сила от цар Борис I. По него време е текъл процес на християнизация, както сега тече процес на глобализация. Тези процеси не са случайни, естествено разлики има - между единия и другия има около 1000 години време, но целта е една и съща - властване и пак властване. Точни този стремеж за властване кара оръдието на християнизацията в България - цар Борис І - да наложи по най-кървав начин християнската религия. Пак този стремеж за властване го кара да въведе славянския език за официален, защото българската държава, тогава, едва ли не навсякъде е граничела със славяни, които извън България са били доста голяма маса, заемаща значителна част от континента и целта е била, чрез християнството и разпространението на българската култура на славянски език да се упражни силно влияние върху този свят. Това и става, затова историка Божидар Димитров казва, че българите са цивилизатори на славяните. Но колкото и някои да изкарват цар Борис І прозорлив и т.н., в крайна сметка, заслепен от власт, той не е видял най-важното - че християнизацията ще доведе до разрушаване на българската държавна система, а това води и до едно бавно унищожаване на българския народ. Последвалите близо 11 века доказват това. Не случайно имаме две робства, траещи дълги векове и не случайно сме останали около една четвърт (като територия). Недоумявам, защо този владетел, въобще, се величае. Самият той отива в манастир, може би за нещо се е покаял, но вече е било късно. Възможно ли е било християнството да не се въведе тогава в България, след като то е било всеобхватен процес, както сега е глобализацията? Силата, която тогава е притежавала България, говори, че сме можели да избегнем този удар. Сега естествено глобализацията не можем да я избегнем. България сега е една играчка. Властолюбието на управляващите и сега ни погубва. Някой ще се намери да каже, че християнизацията ни приобщава към постиженията на древната римска култура и постиженията на нейната продължителка Византия. Да усвоиш културни постижения е много хубаво, но не заради това да унищожиш своята си култура. Цар Борис І изгаря свещените книги на прабългарските жреци - “Колобрите”. Представете си, ако това не беше станало, колко много повече щяхме да знаем за нашата история, култура и т.н., за нашия произход, а не сега да има един куп теории за произхода ни и разни спекулации. Винаги, когато в човешката история са се горели книги е следвало нещо страшно.

Българите също са имали високо развита култура, по-древна от тази на Рим. Самото съседство, което сме имали с Византия, малко или много е щяло да ни даде и културен обмен. По-горе бях казал, че българите са един от първите народи в света. Те са участвали в изграждането на древните цивилизации. Самите те изграждат своя култура и цивилизация и обърнете внимание - изграждат своя, уникална държавна система, изключително прогресивна за времето си. При тях държавата се е смятала като средство за спасяване на рода, нещо корено различно от днешното положение - “държавата, инструмент за насилие в ръцете на господстващата класа”. Това, че държавата се е смятала за средство за запазване на рода при българите го доказва фактът, че винаги, когато българският етнос е бил завладяван от друг народ, българите са напускали мястото, където са живеели и са тръгвали по света да търсят свободата, робство не са търпели. Затова и българските държави не са една и две. Ето в Европа са три. Не случайно и йерархичните отношения в тези държави са били по-демократични от всички останали в тогавашния свят. Но идва злощастното покръстване, което на мястото на тази изключително прогресивна и демократична за времето си държавна система, налага по един кървав и драматичен начин /изкланите, заедно с пеленачетата 52 болярски рода/ византийската покварена и узурпаторска държавна система. Едно е да покръстиш народи, които нямат държави, нямат хилядолетна история и традиции зад гърба си, друго е да смениш вярата на народ като българския, чиято вяра е стара и утвърдена. Народ с хилядолетни традиции, създал няколко държави и притежаващ невероятен свободолюбив дух.

С една дума, държавата на българите вече не е тяхна. Те са поставени в нещо, което е съвсем чуждо на сърцето им, на същността им и това е най-големият удар, удар върху моралните ценности, които са хилядолетни. От тогава българинът е чужд на държавата си, та до ден днешен. С една дума сцеплението, съединението между индивид и държава е нарушено или съединението, което прави силата вече го няма. Изпълнен е девизът “Разделяй и владей” - метод, чрез който едни хора властват над други, откакто човечеството съществува. Затова в човешката история винаги има войни, които изкуствено са разпалвани, затова сега дойде и най-страшната война, войната с невидимия враг, с тероризма - изкуствено създаден, война, която се очертава да бъде безкрайна... Нещо в нашият свят е сбъркано в основата си, щом като материалното властва над духовното.

Чрез въвеждането на християнството е нанесен удар върху българската държавна система, и резултатът е: РАЗДЕЛЕНИЕ.

Затова последва византийското робство, после турското и т.н. и от някога големия български народ днес остава около една четвърт. Веднага някой ще каже - “Как разделение, нали християнството консолидира процеса на образуване на българската народност, сиреч спомага за по-бързото сливане на отделните съставни части в едно цяло?" Това би било така, ако количественото съотношение между отделните части е приблизително равно. Но в нашия случай не е така, защото имаме една основна маса, в значителна степен по-голяма от другите съставни части. Дори, ако тази основна маса е славянската, както грешно се твърди за сега. Това е идеята на панславизма, която служи на Русия, която иска да бъде покровителка на славянските народи и колкото повече такива народи, толкова по-голямо влияние. Дунавска България, до покръстването, успява близо два века да се противопоставя на Византия и франките. Този факт не трябва да се подминава. И като не успяват двете империи да унищожат България със сила, налагат й “Християнството”. А това, че християнството е наложено по най-кървав начин и е съвсем чуждо за народа, говори последвалото мощно богомилско движение като противовес. Това движение се разпространява из цяла Европа и полага основите на последвалия го ренесанс. Отново някой ще каже, ами нали имаме златния век при Симеон, нали имаме възход при Асеновците. Да, но тези два върха, колкото и да са големи, са за много кратко време. Тези възходи не са същите като преди, не са постоянни. Забележете, откакто се създава Дунавска България до покръстването, тя постоянно расте. Дори е имало случаи да заплашва Византия. Да, при Симеон е най-големият растеж, но той не се запазва като постоянна величина както преди покръстването. После отново чак при Асеновци има развитие и до тук.

Следва близо 7 века рецесия до ден днешен. Резултатът го изпитваме на гърба си. Свита до неузнаваемост етническа територия, нисък стандарт и т.н. Българите, като ги завземе някой не тръгват по света да търсят свободата и да създадат своя държава, както някога. Остават на мястото си и приемат робството. Имало ли е такова нещо преди покръстването? Не случайно в историята на българите преди покръстването имаме създадени толкова държави. Може би това е един от най-силните факти, който доказва, че върху нашия народ с покръстването е нанесен съкрушителен удар. От тогава започва началото на нашата драма. Ето един пример от най-новата история на човечеството, който може донякъде да илюстрира пагубното въздействие на покръстването. В бившата ГДР - източна Германия, беше наложен социалистическият морал. Видя се след краха на комунизма и обединението на двете Германии, до каква степен източногерманците са деградирали и колко много време ще им трябва да се оправят. При нас обаче покръстването е било много по-жестоко, отколкото смяната на системата при източногерманците и последствията върху нас са много по-големи.

Тук естествено пак възниква въпрос - Какво може да се направи? Винаги може нещо да се направи. В случая някои части от нашата история трябва да се пренапишат. Особено са важни учебниците за началния курс, защото каквото влезе в детската душа остава за цял живот. Не можете да си представите, какво мощно въздействие върху съзнанието на човека имат началното училище и медиите. Знаете, че едно нещо, макар и лъжливо, като се повтаря до неузнаваемост, става истина. Особено, когато се казва на дете, което всичко възприема за даденост. А възрастните няма откъде да сравнят информацията, защото медиите служат на управляващите и също поглъщат поднесените им лъжи. По този начин и чрез много кръв е формирана изкуствената “македонска нация”. Защо сега началното училище и медиите да не се използват за казване на истината и за осъзнаването на един тотално лъган народ? След като станем по-осъзнати, ще бъде по-трудно върху нас да се оказва икономически и политически натиск. Историята ни показва, че в нас, българите, има голям потенциал, трупан в продължение на хилядолетия, защото сме един от първите народи на света, градил човешката цивилизация заедно с египтяните и шумерите, но тях вече ги няма, а ние още съществуваме. Трябва ли да си отидем и ние?

С който и народ да са се смесвали, българите винаги са били водещия етнос и винаги са запазвали основата си, просто няма как да е иначе след като те са създавали държавата. Затова създадената народност в Дунавска България през 9-10 век, просто е поредна разновидност на българите, но със запазена основа. Времето, когато българите се създават като народ трябва да се търси далеч преди новата ера. Тогава тяхното име влиза в най-древните хроники и легенди.

Къде са били границите на нашата разновидност на българската народност през 9-10 век? - теглете мислена линия от Будапеща до Одеса, или почти цяла днешна източна Унгария плюс почти цяла днешна Румъния плюс южна Бесарабия. От малко на запад от Белград до Шкодренското езеро /тук влиза и цяло Косово/. Цяла днешна централна и южна Албания. Днешна централна и северна Гърция и европейската част на Турция без крайбрежието на Мраморно море. И разбира се държавите България и Македония. Сами виждате колко пъти днешните ни държавни граници, заедно с тези на Македония, а горе долу това са ни съвременните етнически граници, са по-малки от очертаното по-горе пространство. Или какво е останало от нашия народ, толкова голям и толкова древен - само около една четвърт.

Написаното по-горе са факти и то неоспорими, защото са всеобхватни и доказани, както фактът, че е имало Втора световна война. Затова не казвайте, че трябват доказателства. Знаете, че фактите са най-големите доказателства. “Когато фактите говорят и боговете мълчат“. Ако ги подминаваме, само ще си навредим. Дори и да ви дразни малко начина, по който са посочени, не означава, че трябва да ги подминавате. Как иначе ще стигнем до истината?